Много са историческите моменти, свързани с развитието на град Горна Оряховица, които се съхраняват в историческия музей, отразени в документи и фотографии и интересни експонати, които допълват представата за културното наследство на общината.
Един от привлекателните обекти в района е средновековната крепост "Ряховец", възникнала през III-IV век. Любопитното е, че името си крепостта получава от един особен вид орех, който расте предимно в околността. Очаква се тази година да е изпълнена с много и разнообразни музейни прояви. През пролетта на 2023 г., в изпълнение на спечеления проект "Археологически разкази за горнооряховското минало" Историческият музей в Горна Оряховица ще представи експозиция,с находките от последните три сезона на крепостта Ряховец, както и резултатите от проучванията на новооткрития некропол, намиращ се близо до нейните руини.
Един интересен момент от историята на града е откриването най-дългата железопътна линия София-Варна. На 8 ноември 1889 г., на новопостроената жп-гара Горна Оряховица-Каптинец, лично от цар Фердинанд тържествено е прерязана лентата на най-новата и важна придобивка за цялата страна.
А през 1913 г. в града започва работа най-голямата за времето си на Балканския полуостров фабрика за захар, изградена от Чешко-българското дружество за захарна индустрия.
От края на март 1925 г. Първият международен мострен панаир в България започва да привлича изложители – фирми с вече световна известност от Европа и САЩ.
Един от видните българи – Атанас Буров – също е роден в Горна Оряховица.
От 1962 г. Историческият музей съхранява културно-историческото наследство на града и региона, обособено в 4 раздела – археология, етнография, възраждане и нова история. От 2 юни 1973 г. музейните дейности се реализират в къщата на заможния горнооряховски търговец на платове Тошо Павлов, построена в началото на 20 век. На първия етаж са се помещавали занаятчийски ателиета, а на втория етаж са живели собственикът и неговото семейство.Оригиналният архитектурен облик на сградата до голяма степен е съхранен и до днес.
Музеят е известен също и със своите поучителни и интересни изложби. В "Алкохол & Амбалаж" са представени различни видове алкохолни бутилки, гарафи, чаши, халби и мострени етикети от началото на миналия век. Изложбата се допълва от сифони и шишета за сода, лимонада и други газирани придружители на алкохола, както и черно-бели снимки и фотографии с различно "алкохолно" послание.
"Захар, кафе & сие" "разказва" историята на захарта и сладките изкушения в Горна Оряховица, един от българските градове с многогодишни традиции в сладкарството. Важно място е отделено на оригиналните опаковки на продукцията на едни от първите горнооряховски производители – "Обрешков", "Захарна фабрика", "Орбис", "Братя Цветкови" и др.
Изложбата "Тютюн, енфие & сие” представя различните начини за употреба на тютюна – дъвчене, смъркане, пушене. Експозицията включва много експонати дарени от горнооряховчани – колекции от табакери, запалки и кибрити и др.
Една от най-интересните експозиции е свързана с представянето на историята и обработката на горнооряховския суджук. Както споделиха гостите в предаването има много легенди за ценния хранителен продукт и неговите вкусови качества. Но по-важно е да се знаят 10-те златни правила за консумацията на горнооряховски суджук:
Разпознавай истинския горнооряховски суджук!
Винаги ползвай добре наточен нож!
Преди рязане отделяй ципата от суджука!
Използвай дъска за рязане (танур)!
Режи на тънки парченца!
Пази си пръстите!
Не преглъщай шумно, докато режеш!
Взимай само по едно парче на посягане!
Консумирай бавно и с качествена напитка!
Винаги с приятели!
В студиото разговаряхме с Пламен Мадемов, директор на Историческия музей и Искра Николова, фондохранител, които разказаха за експонатите, изложбите и новите проекти и за мястото на празниците в музейния календар – каква е ролята на музейната институция за опазването на българските традиции.
Българо-японският куклен спектакъл "История за чайка и банда котараци" на Катя Петрова е поканен за ново турне в няколко японски града през лятото. Това е третото гостуване на спектакъла, който дълги години се игра на сцената на Столичния куклен театър. Поканата за предстоящото турне дойде поради големия интерес от страна на японската публика към..
За пръв път в България се провежда годишното общо събрание на CISAC – най-значимият глобален форум в света на авторските права. Негов домакин е сдружението на композитори, автори и музикални издатели за управление на авторски права "Музикаутор", член на Конфедерацията от 1993 г. Форума събира творци, ръководители на дружества за колективно..
Как празнуват и какво значи 24-ти май за хората, за които всеки ден е "ден на буквите". Анкета с редактори, коректори и преводачи за интимното преживяване на четенето и колективното честване на писмеността и културата. Зорница Христова е българска преводачка от английски език, журналистка и авторка на детски книги. През 2010 година създава собствено..
"За какво мислиш?" ни пита книгата на Лоран Моро, която е неин автор и художник. Героите? Четем им мислите, виждаме ги нарисувани, можем да повдигнем капачетата и да видим дали и другите не мислят като нас: "Анелия има сладки желания", "Гийом кипи от гняв", "Антоан не си намира думите", "Лоран няма търпение отново да е лято", "Розали е започнала да..
Празничното издание на предаването "Семейно радио" е посветено на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Голямото семейство на Българското национално радио поздрави своите слушатели с директни включвания и репортажи на: Радио София – с Христина Иванова, Радио Пловдив –..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на..
"Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и ще станат също писари" – това някак беше първата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg