Много са историческите моменти, свързани с развитието на град Горна Оряховица, които се съхраняват в историческия музей, отразени в документи и фотографии и интересни експонати, които допълват представата за културното наследство на общината.
Един от привлекателните обекти в района е средновековната крепост "Ряховец", възникнала през III-IV век. Любопитното е, че името си крепостта получава от един особен вид орех, който расте предимно в околността. Очаква се тази година да е изпълнена с много и разнообразни музейни прояви. През пролетта на 2023 г., в изпълнение на спечеления проект "Археологически разкази за горнооряховското минало" Историческият музей в Горна Оряховица ще представи експозиция,с находките от последните три сезона на крепостта Ряховец, както и резултатите от проучванията на новооткрития некропол, намиращ се близо до нейните руини.

Един интересен момент от историята на града е откриването най-дългата железопътна линия София-Варна. На 8 ноември 1889 г., на новопостроената жп-гара Горна Оряховица-Каптинец, лично от цар Фердинанд тържествено е прерязана лентата на най-новата и важна придобивка за цялата страна.
А през 1913 г. в града започва работа най-голямата за времето си на Балканския полуостров фабрика за захар, изградена от Чешко-българското дружество за захарна индустрия.
От края на март 1925 г. Първият международен мострен панаир в България започва да привлича изложители – фирми с вече световна известност от Европа и САЩ.
Един от видните българи – Атанас Буров – също е роден в Горна Оряховица.
От 1962 г. Историческият музей съхранява културно-историческото наследство на града и региона, обособено в 4 раздела – археология, етнография, възраждане и нова история. От 2 юни 1973 г. музейните дейности се реализират в къщата на заможния горнооряховски търговец на платове Тошо Павлов, построена в началото на 20 век. На първия етаж са се помещавали занаятчийски ателиета, а на втория етаж са живели собственикът и неговото семейство.Оригиналният архитектурен облик на сградата до голяма степен е съхранен и до днес.

Музеят е известен също и със своите поучителни и интересни изложби. В "Алкохол & Амбалаж" са представени различни видове алкохолни бутилки, гарафи, чаши, халби и мострени етикети от началото на миналия век. Изложбата се допълва от сифони и шишета за сода, лимонада и други газирани придружители на алкохола, както и черно-бели снимки и фотографии с различно "алкохолно" послание.
"Захар, кафе & сие" "разказва" историята на захарта и сладките изкушения в Горна Оряховица, един от българските градове с многогодишни традиции в сладкарството. Важно място е отделено на оригиналните опаковки на продукцията на едни от първите горнооряховски производители – "Обрешков", "Захарна фабрика", "Орбис", "Братя Цветкови" и др.
Изложбата "Тютюн, енфие & сие” представя различните начини за употреба на тютюна – дъвчене, смъркане, пушене. Експозицията включва много експонати дарени от горнооряховчани – колекции от табакери, запалки и кибрити и др.

Една от най-интересните експозиции е свързана с представянето на историята и обработката на горнооряховския суджук. Както споделиха гостите в предаването има много легенди за ценния хранителен продукт и неговите вкусови качества. Но по-важно е да се знаят 10-те златни правила за консумацията на горнооряховски суджук:
Разпознавай истинския горнооряховски суджук!
Винаги ползвай добре наточен нож!
Преди рязане отделяй ципата от суджука!
Използвай дъска за рязане (танур)!
Режи на тънки парченца!
Пази си пръстите!
Не преглъщай шумно, докато режеш!
Взимай само по едно парче на посягане!
Консумирай бавно и с качествена напитка!
Винаги с приятели!
В студиото разговаряхме с Пламен Мадемов, директор на Историческия музей и Искра Николова, фондохранител, които разказаха за експонатите, изложбите и новите проекти и за мястото на празниците в музейния календар – каква е ролята на музейната институция за опазването на българските традиции.
Катерина Хапсали е изкусен разказвач, авторка на романите "Гръцко кафе" и "Сливовиц", на сборниците с разкази "Хора" и "Вкусни разкази", на "През девет планини" – сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите. За романа си "Гръцко кафе" Хапсали печели награда "Перото" в категория "Проза" за 2015 година, както и отличието..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2. Загадката на дълголетието" и отново ни въвежда в света на хора, прекрачили прага на вековния живот, като събира техните съдби и мъдрост. Мира Добрева е единственият телевизионен журналист в света..
"Показвайки един миниатюрен фрагмент от света на днешното изобразително изкуство, с художници от цяла България, Австралия, Австрия, Франция, Италия, Русия, Япония, САЩ и др., ФОРМАТ 30/30 израсна като знак за обмен, споделяне, съизмерване и вдъхновение. Събуди отхвърлени форми на художествени изяви и потвърди тяхната обоснованост. И макар..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg