Първата за годината изложба в галерията на Гьоте-институт е живопис и нейната тема е свързана с позицията, заемана от живописта в днешната масова, визуална култура. Тази позиция е именно отказ от радикални жестове, манифести, нови революции и теории, с други думи – тишина. Въпреки това живописта се оказва под прожекторите на международната сцена, може би като контрапункт на повсеместната цифровизация и виртуализация и желанието за връщане към "аурата" на творбата след нейната техническа възпроизводимост (В. Бенямин).
В изложбата участват: Албена Петкова, Анжела Терзиева, Гергана Николова, Елена Велкова, Мариана Танчева, Пламена Димитрова и Яна Стойчева.
Името "Понякога тишината" препраща директно към някои заглавия от подбраните произведения ("Тишина" на Анжела Терзиева, "Наречи нещата в тишина" на Яна Стойчева). Тишината не е просто липса на звук, но и предпоставка за прозрение, интуитивен опит, както и копнеж по неназовимото, бунт срещу шумния свят, борба за интимност. От различните възможни нейни проявления, различните тишини – на утрото, в очакването, между думите на човека срещу нас – зависи крехкият баланс и ритъмът на нашето ежедневие. Тишината може да е осезаема до видимост – между гръмотевиците или при сбогуване с любим човек, като покрива диапазона между творческото уединение и изолацията.
В областта на изкуството тази тема се простира далеч отвъд музиката (Джон Кейдж) и звуковото възприятие, бидейки застъпена в естетиката (Сюзан Зонтаг, Макс Пикар), поезията (Рилке), драматургията и визуалните изкуства с техния уклон към минимализъм и концептуализъм от началото на 20-и век. Сред най-големите "интепретатори" на тишината и творческата й роля са Сюзан Зонтаг и швейцарският философ Макс Пикар, за когото рефлексията върху тишината е "всесетивно изживяване на неизвестното на земята, на света като чудо". Цитатът е от Силвия Борисова, доцент по естетика в БАН, която също така пише в своя труд "Естетика на тишината и мълчанието", че "тишината е най-абстрактното и най-конкретното нещо, което можем да си представим – най-крайната естетическа реалия, с осъзнаването на която откриваме най-дълбокото ниво на собствената си сетивност".
Изложбата се открива този четвъртък, 19-и януари, от 18 часа, в Гьоте-институт, София.
По случай финисажа на 17-и февруари 2023 г. е предвидена и дискусия с участието на доц. д-р Силвия Борисова (БАН) и културолога д-р Кирил Василев (СУ "Св. Климент Охридски"), които ще разговарят върху темата на изложбата.
Литературният салон на "Хумор и сатира", наречен лаконично "Академия Комика", ще ви отведе тази неделя в един магически свят. Светът на Станислав Стратиев. Уж близък и познат. Но и някак отдалечен, дистанциран. Като Вавилон! Един Вавилон, в който се организира първият музей на мотиката. "Академия комика" ви кани да чуете блестящия прочит на..
В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна до 30 септември ще се проведе XXIII Международно биенале на графиката. Събитието съществува от 1981 година и е под патронажа на кмета на Община Варна. По традиция биеналето е подкрепено от Министерството на културата и СБХ. Проф. Валери Чакалов, директор на Градската художествена..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ връзка с корените. Миряна Михайлова , по-известна с артистичния си псевдоним Miranda Limon , е българска мултидисциплинарна художничка, чийто творчески път започва от Троян. Родена и израснала в..
Тази година "Панаирни дни Оряхово" отбелязват своето 94-то издание, като празничната програма продължава до 24 август . Откриването премина с представянето на уникална изложба , посветена на световноизвестния художник проф. Марин Върбанов , в художествена галерия "Савчеви". В разговор за "Нашият ден" секретарят на Община Оряхово Христинка..
За социалния коментар чрез изкуството разговаряме в "Нашият ден" с визуалният артист и автор на списание "Дерзай" Мина Дичева . В своите артистични изяви Дичева експериментира в търсене на нови пространства за създаване на изкуство. Последната работа на художничката е била коментар на креативната индустрия. По думите на Дичева много от..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg