Радиосимфониците свирят под диригентството на Константин Добройков

В първия си концерт за 2023 година музикантите от Симфоничния оркестър на БНР ще предложат на своите почитатели музика от три различни епохи. Ще бъдат изпълнени Симфоничната увертюра "Крал Лир" на Ектор Берлиоз, Симфония №40 в сол минор от Волфганг Амадеус Моцарт и творбата "duermevela" на талантливия български композитор Петър Керкелов, която на 20 януари ще има своята световна премиера. 

Гост-диригент е Константин Добройков, за когото това е поредна среща с радиосимфониците – под негово ръководство те вече са изнасяли няколко концерта, последният от които беше миналата година, когато с участието на Смесения хор на БНР и солистите Пламена Гиргинова, Мариана Радоева, Михаил Михайлов и Иво Йорданов прозвуча Моцартовата Голяма Меса в до минор KV 427.

Константин Добройков е главен диригент и художествен ръководител на камерен ансамбъл "Софийски солисти" от 2022 година. В периода 2013–2022 е диригент и част от ръководния екип на Държавна опера - Пловдив. Той е и диригент на Sofia Record Factory от 2016, a през 2021 получава номинация за „Грами“ като диригент на един от издадените албуми на компанията. През 2018 Константин Добройков дебютира със Софийска филхармония, а от 2016 е регулярен гост-диригент в Симфоничния оркестър на Българското национално радио. През 2014 започва близка колаборация с Държавна филхармония - Кошице, Словакия, където дирижира многобройни концерти в няколко поредни сезона. Константин Добройков работи и със Симфоничния оркестър на Словашкото радио, Братислава, както и с водещия камерен ансамбъл на Словакия "Синфониета Братислава". От 2011 до 2013 той е асистент-диригент на Boston Civic Symphony Orchestra, Бостън, САЩ.

Ектор Берлиоз открива за себе си Шекспир през септември 1827 година, когато трупа английски актьори изнасят представления на няколко от шекспировите пиеси в театър "Одеон" - Париж. Но едва по време на престоя си във Флоренция в началото на април 1831 той прочита "Крал Лир". Увертюрата "Крал Лир" е създадена по това време при доста необичайни обстоятелства. Берлиоз току-що е пристигнал в Рим като носител на Prix de Rome от 1830, но след това внезапно напуска града и заминава за Флоренция, където остава в очакване на новини за своята годеница, пианистката Камий Моке. След като получава писмо от майката на Камий, в което тя разваля годежа на дъщеря си, композиторът решава да си отмъсти: той тръгва за Париж с намерението да убие Камий, коварната ѝ майка, както и новия годеник на възлюбената си – Камий Плейел ... Пристигайки в Ница обаче, Берлиоз размисля и се отказва от кръвожадните си намерения. Вместо това той остава в града за няколко седмици и успоредно с другите си дейности композира и симфоничната увертюра "Крал Лир". По-късно в своите "Мемоари" композиторът ще опише този период като "двадесетте най-красиви дни в живота ми". Увертюрата е написана със забележителна бързина и на 21 май, когато той напуска Ница, до голяма степен вече е завършена, макар по-късно Берлиоз да прави някои допълнителни редакции по творбата. Първото ѝ изпълнение е в Парижката консерватория на 22 декември 1833 под диригентството на Нарцис Жирар. В следващите години увертюрата е изпълнявана още няколко пъти в Париж, последният от които е на 23 май 1851. Пълната партитура на произведението е публикувана през 1841, заедно с две други увертюри на Берлиоз – "Уейвърли" и "Бенвенуто Челини" – и носи посвещение на Арман Бертан – директор на "Journal des Débats", чийто редовен сътрудник композиторът е от 1835 година.

"Duermevela" на Петър Керкелов е написана през 2022 година специално за Симфоничния оркестър на БНР. За своята творба композиторът казва: "duermevela (да бъдеш буден докато спиш (исп.)) е един сън от звуци, в който разнолики образи се противопоставят, сливат или преливат едни в други. Инструментите трескаво се пренареждат като в картина на Питер Брьогел Стари, в която заедно с тътнещите гръмотевици се разпознават форми от отминали и настоящи времена. През неясните им бледи очертания се вижда, че те танцуват, пеят народни песни, смеят се и оплакват. "

През лятото на 1789 Волфганг Амадеус Моцарт на един дъх написва три симфонии. Продължавайки традициите на Бах и Хендел, те въплъщават цялата зрялост на моцартовата музикална мисъл и са своеобразна подготовка към душевния лиризъм на романтиците. Това са симфониите № 39, 40 и 41 (Юпитер). Историята не е съхранила документи, от които да можем да съдим каква е идеята за раждането на тези три симфонии – знае се само, че те не са писани по поръчка. Вероятно Моцарт е възнамерявал  да бъдат изпълнени през есента и зимата на същата година, по време на т.нар. "академии". В този период от живота си композиторът вече много остро изпитва нужда от средства за препитание и разчита да спечели пари от абонаментните концерти. За съжаление на мечтите не им е писано да се сбъднат: концертите не се провеждат, а самите симфонии, макар да са сред шедьоврите, създадени от Моцарт към края на жизнения му път, така и не виждат бял свят, докато авторът им е все още жив.

Позната и обичана от всички, Четиридесетата симфония на Моцарт е сред най-вдъхновените и въздействащи творби, създавани някога. Тя е от онези непостижими творения, които са едновременно гениални и на някакво лично ниво – достъпни за всеки. По неподражаем начин в нея са съчетани дълбоката, развита оперна драматургия и тънкият психологизъм, така характерни за моцартовия музикален език, мотивите от чешки народен танц и изтънчен професионален стил. Както казва великият Йозеф Хайдн, един от най-добрите приятели и колега на Моцарт, подкрепящ го във всичко: "Той е толкова просветен в сферата на човешките чувства, че оставя впечатление сякаш самият ТОЙ е техният създател, а чак след това хората са започнали да ги изпитват"...

Концертът се излъчва директно по националната програма "Христо Ботев"