Ако преди години достъпът до информация беше оскъден, днес е точно обратното – всекидневно плуваме в същински информационен потоп, в който фактологично и измислено, вярно и фабрикувано, са смесени, а критичната ни способност е изложена на изпитание.
Филолозите са запознати с теорията на странстващите сюжети – едни и същи митове или елементи от тях се срещат в откъснати географски райони, които не са имали никакви контакти помежду си.
Днес, когато информационно сме свързани повече от всякога, се оказва, че и един от каналите на дезинформацията работи по сходен начин – примерно в Китай се разпространява твърдение, че чаша топла вода с лимон сутрин предпазва от Covid-19, според най-модерните тамошни клиники. Седмица по-късно твърдението стига до Индия, само че изнамирането на профилактиката се предписва на древни индийски мъдреци, а след още два дни се появява и у нас, само че този път откриването на "крайно-ефективната" профилактика е приписано на... познахте – баба Ванга.
Едно от решенията на такива проблеми отново е технологично – чрез създаване на мрежи за прихващане на твърдения, като това за топлата вода с лимон, и предупреждение, че подобна рибка предстои да хвърли хайвера си в световния информационен океан.
"Проверената информация рядко звучи така примамливо като фалшивата, а и не е толкова атрактивна, като да съобщиш, че си намерил лесно решение на сложен проблем", казва Енея Георгиева, журналист и редактор, както и човек, който вярва, че ИИ може да бъде наш съюзник в идентифицирането на неверни новини и превенцията от разпространяването им.
Дали ползите или заплахите на ИИ са повече, е тема и на събитието на Рацио "Кой е по-по-AI?" на 26 януари в K.U.P.E.
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
