Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Енея Георгиева: Проверената информация рядко звучи примамливо и не обещава лесни решения

Снимка: Рехеl

Ако преди години достъпът до информация беше оскъден, днес е точно обратното – всекидневно плуваме в същински информационен потоп, в който фактологично и измислено, вярно и фабрикувано, са смесени, а критичната ни способност е изложена на изпитание.

Филолозите са запознати с теорията на странстващите сюжети – едни и същи митове или елементи от тях се срещат в откъснати географски райони, които не са имали никакви контакти помежду си.
Днес, когато информационно сме свързани повече от всякога, се оказва, че и един от каналите на дезинформацията работи по сходен начин – примерно в Китай се разпространява твърдение, че чаша топла вода с лимон сутрин предпазва от Covid-19, според най-модерните тамошни клиники. Седмица по-късно твърдението стига до Индия, само че изнамирането на профилактиката се предписва на древни индийски мъдреци, а след още два дни се появява и у нас, само че този път откриването на "крайно-ефективната" профилактика е приписано на... познахте – баба Ванга.

Едно от решенията на такива проблеми отново е технологично – чрез създаване на мрежи за прихващане на твърдения, като това за топлата вода с лимон, и предупреждение, че подобна рибка предстои да хвърли хайвера си в световния информационен океан.

Енея Георгиева
"Проверената информация рядко звучи така примамливо като фалшивата, а и не е толкова атрактивна, като да съобщиш, че си намерил лесно решение на сложен проблем", казва Енея Георгиева, журналист и редактор, както и човек, който вярва, че ИИ може да бъде наш съюзник в идентифицирането на неверни новини и превенцията от разпространяването им.

Дали ползите или заплахите на ИИ са повече, е тема и на събитието на Рацио "Кой е по-по-AI?" на 26 януари в  K.U.P.E.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05