В далечните времена, когато устното слово се сдобило с писмено изражение, могъщата магическа сила на заклинания, молитви, баяния, клетви и благословии започнала да се пренася върху достъпни материални носители. Амулети, муски, свитъци и пр. придружавали хората в опасни моменти, пътувания, важни начинания и житейски събития. Наивната представа за чудодейството на думите и техните изображения била по-силна от религията и образованието. Магическата сила можела буквално да бъде погълната чрез изяждане или изпиване на разтворено във вода късче хартия с изписано върху него заклинание.
Дали тази древна и жилава представа за човешкото слово като магическа и почти материална същина не намира израз в "съвременното" свеждане на думите до осезаема всемогъща енергия, равностойна на действия, военни атаки, разрушаваща и съживяваща.
За това разговаряме в предаването с изтъкнатата познавачка на средновековната литература и култура проф. Анисава Милтенова. С надеждата, че знанието за тези архаични представи за магическата сила на думите могат да ни помогнат да погледнем с необходимата трезвост към някои днешни идеи и практики, които се опитват да приравнят словото с реалността, казаното със стореното и оттам да решават реални проблеми, ограничавайки, забранявайки, изкривявайки думите.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
