Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Прокълнатите" поети – жалони в българската история

Мариета Иванова-Гиргинова, Владо Любенов и Бойко Ламбовски в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: БНР

Говорим за българските "прокълнати" поети и писатели, по-късно отречени от идеологически мотивираното литературознание. За символисти и декаденти, ужким "преодолени" от здравия пролетарски мироглед. Учебникът по литература на един от групата около сп. "Хиперион" – Иван Радославов от 1935 г., представя достиженията на Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Людмил Стоянов и др. като венец на новата ни литература и възможност за себепознание на народния дух, но сетне самият Радославов е низвергнат като изследовател и вече няма възможност да пише.

Какво се крие зад съдбите на слабоизвестните и днес на широката публика автори от началото на века? Коя е например жената, наречена Люсиен, заради която Димитър Бояджиев се самоубива, обезсмъртена в прочутото му стихотворение "Писмо"?

Според доцент Елка Димитрова, зам.-директор на Института за литература към БАН, българските символисти са изиграли голяма роля за модернизиране на обществото ни, а техни творчески наследници могат да се намерят и във втората половина на ХХ век, и дори днес. Доцент Мариета Иванова-Гиргинова разказва за българските драматурзи символисти и за присъствието им в културния живот на епохата, както и за съвременни проекти, свързани с популяризиране на творчеството им. Владо Любенов пък говори за своя филмов проект за възкресяване и полузабравени поети, и разказва за своя леля от Пазарджик, която вероятно е музата в стихотворението "Писмо" на самоубилия се през 1911 г. Димитър Бояджиев поради нещастна любов.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
остров Оушън кей

Шест карибски държави – на един дъх

Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание „Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..

публикувано на 19.05.24 в 15:05
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50
„Обсадата на Севастопол“, картина на Франц Рубо

Кримската война: причини, събития, последици

На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..

публикувано на 16.05.24 в 15:50

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35