Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Прокълнатите" поети – жалони в българската история

Мариета Иванова-Гиргинова, Владо Любенов и Бойко Ламбовски в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: БНР

Говорим за българските "прокълнати" поети и писатели, по-късно отречени от идеологически мотивираното литературознание. За символисти и декаденти, ужким "преодолени" от здравия пролетарски мироглед. Учебникът по литература на един от групата около сп. "Хиперион" – Иван Радославов от 1935 г., представя достиженията на Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Людмил Стоянов и др. като венец на новата ни литература и възможност за себепознание на народния дух, но сетне самият Радославов е низвергнат като изследовател и вече няма възможност да пише.

Какво се крие зад съдбите на слабоизвестните и днес на широката публика автори от началото на века? Коя е например жената, наречена Люсиен, заради която Димитър Бояджиев се самоубива, обезсмъртена в прочутото му стихотворение "Писмо"?

Според доцент Елка Димитрова, зам.-директор на Института за литература към БАН, българските символисти са изиграли голяма роля за модернизиране на обществото ни, а техни творчески наследници могат да се намерят и във втората половина на ХХ век, и дори днес. Доцент Мариета Иванова-Гиргинова разказва за българските драматурзи символисти и за присъствието им в културния живот на епохата, както и за съвременни проекти, свързани с популяризиране на творчеството им. Владо Любенов пък говори за своя филмов проект за възкресяване и полузабравени поети, и разказва за своя леля от Пазарджик, която вероятно е музата в стихотворението "Писмо" на самоубилия се през 1911 г. Димитър Бояджиев поради нещастна любов.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25

Регионален исторически музей Бургас: Природонаучна експозиция

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..

публикувано на 09.09.25 в 16:30

Два златни и два сребърни медала спечелиха нашите олимпийци по информатика

България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...

публикувано на 08.09.25 в 15:15