Археологическият музей в гр. Сандански е най-старият музей в Югозападна България. Може би защото и градът се смята за един от най-старите градове и у нас, и на Балканския полуостров, а може би и в Европа. Според откритите артефакти изследователите приемат, че тази територия е населявана още от времето на бронзовата епоха. Намерени са и доказателства, които сочат, че е възможно тракийските племена меди и синти, живели по тези места, да са се сражавали в Троянската война, подкрепяйки Троя.
През лятото на 2021 година музеят отбеляза 85 години от създаването си – 1936 г., но всъщност той започва да осъществява активно своята дейност през 1970 г., като общинска културна институция. За този период на територията на региона са разкрити много и интересни артефакти, които напомнят за афоризма, приписван на Хераклит: "Всичко тече, всичко се променя…". Но като че ли човешките стремежи, амбиции и същност не са се променили много.
Първоначалната сбирка на музея е създадена от учениците на град Сандански. Днес във фонда на музея се съхраняват повече от 11 000 артефакта. На входа посетителите са посрещнати от холограма на Спартак и още изненади от срещи с миналото – от добавена реалност – осъществена с помощта на предоставените от музея таблети. Керамика, бижута и ежедневни предмети, монети и оръдия на труда и други образци от античния живот – още в първите минути привличат вниманието на всеки гост.
Първият етаж е разположен над основите на раннохристиянска базилика от V в. – базиликата на епископ Йоан. А в две зали на втория етаж са изложени експонати и от праисторията и от античността. Археологическият музей в град Сандански притежава колекция от мозайки от раннохристиянския период (ІV-VІ в.),а също и колекции от надгробна мраморна пластика – смятани за уникални произведения на античното изкуство, са плочите на Юлий Максимум, на Асклепий, дарствената плоча на Флавиана Филократия – единствена по своята изящна изработка. Археологическият музей има и свой филиал в град Мелник.
За музейните находки и интересни инициативи в студиото разказват Антон Ковачев, директор на Археологическия музей в гр. Сандански, и Антония Кочева – уредник в музея.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg