Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

100 години от рождението на Илия Темков

Снимка: архив

28-и февруари 1923 г. е бил много щастлив ден за българската музикална култура. На тази дата в София е роден Илия Темков, когото по-късно българските композитори, изпълнители, негови съвременници и по-възрастни и по-млади ще посочват като инициатор, вдъхновител, създател и ръководител на най-разнообразни форми на музикални прояви, които създават и възпитават истински музикални ценности и подпомагат постижения в музикалния ни живот, които винаги ще учудват, а някои ще си останат безпрецедентни.

Само личност от голям мащаб и човек с много силна воля и дръзновение, роден с вътрешното чувство на свобода, за да ги прояви и да успее да осъществи това, в което е убеден, че ще допринесе за музикалния напредък на страната си, би действал и живял така, както Илия Темков. Във време на изцяло контролирано и централизирано ръководство на културната дейност у нас, подчинено на партийни доктрини Илия Темков съумява гъвкаво и смело да прокара не една и две свои идеи, които да тръгнат "отдолу" от един провинциален град като Русе и показва на всички, че условията рядко биват оправдание за бездействието и чувството за безпомощност.

Музикалните дейности, през които минава професионалния му път,са толкова разнообразни, но те никога не остават незабелязани и непродуктивни. Във всяка роля или положение той подема и разгръща част от своята музикална и човешка дарба. Завършва Музикалната Академия в 1949 г., но успоредно с това е Музикален ръководител на Детско-юношеския отдел към Радиото и сам пише и разучава детски песни, които се изпълняват на живо от деца. Затова и когато става втори диригент на Пловдивския симфоничен оркестър в началото на 50-те, се заема да създаде детски хор, за да могат и пловдивски деца да изпитат радостта от хоровото пеене. Още като студент, привлечен като музиколог на Софийската филхармония, успява да плени всички с качествата си на музикален лектор и полага началото на музикалните образователни лектории у нас. Получава задача за сформиране на Филхармоничен хор, който след това става известната Хорова капела и независимо младата си възраст, Илия Темков още тогава е показал точния си усет за музикантските качества и потенциал, с който по-късно ще съдейства на не един млад музикант.

Има възможност да специализира дирижиране в Дрезден при Хайнц Бонгардц и да посещава лекции по история на немската музика в Хумболтовия институт в Берлин в края на 50-те години. И там успява успоредно с това и да бъде действащ музикант – дирижира Оркестъра на Радио Берлин и прави много студийни записи, включително и на българска музика, както и радиопредавания в които я представя.

След завръщането в 1960 г. в България става главен диригент на Русенския симфоничен оркестър и там разгръща максимално своята съзидателна дейност . В 1961 г. от гастролите, които сам урежда на немски музиканти и състави се ражда Международния фестивал "Мартенски музикални дни", който от първите си издания, ръководени от него придобива общонационално значение с представянето на творби, изпълнители, диригенти, които отварят нов свят не само за русенската публика.

Но не по-малко диригентът Илия Темков е бил загрижен за възможностите за изява и развитие на българките музиканти. В 1967 г. стартира конкурса "Млади българки изпълнители" а същевременно тръгват и "Зимните музикални вечери", първия тематичен фестивал у нас. Първото у нас изпълнение изцяло на Матеус пасион от Бах е организирано също от Илия Темков в Русе.

В по-късните си години той работи с оркестрите в Шумен и Разград, но същевременно сътрудничи и на оркестрите в Ямбол, Сливен, Хасково, като апостолски обикаля цяла България, без специални облаги, така както е работил цял живот. В Русе си спомнят за чекмеджето в бюрото му, пълно с касови бележки от заведения, които така и не осребрява, но където е била поредната важна среща, за да издейства нещо полезно за оркестъра, за фестивала, за музиката и музикантите...

Едно известно кафене в центъра на Русе пък му служи като офис за всекидневни контакти. То вече не съществува, както постепенно се заличава инертно или съзнателно присъствието и съпричастието му на музикални събития и факти от миналото, които са вградени в настоящето, защото Илия Темков е един от големите ни културни строители, от най-заслужилите.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуози на вокалната джаз хармония – New York Voices на Банско джаз фестивал

Тази година в програмата на Банско джаз фестивал се открояват няколко забележителни "първи пъти" – легенди на джаза, които по една или друга причина не са имали досега среща с българската публика, а сега са част от пъстрата програма на фестивала. Такива са, например, Nils Landgren, Catherine Russell, Anat Cohen и John Beasley (като лидер на трио),..

публикувано на 06.08.25 в 16:05

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28