Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колосът Найден Геров и неговият Речник на българския език

Снимка: conservative.bg

"На языкъ, който има книжнина, може да ся стъкми речникъ по книгы-те, които има на него. На язык, който няма книжнина, за да ся изработи речникъ, трябва да ся съберат речи-ты му изъ уста-та на народа, който го говори."

Така в предисловието на своя "Речник на Блъгарский язык с тлъкувание речити на блъгарски и на руски" големият възрожденски просветител начертава пътя, по който тръгва да събира думите, да стъкмява тълкуванията и да ги илюстрира богато с приказки, песни, гатанки, благословии и други народни умотворения, за да ни остави един уникален и безценен труд, към който и днес посягат специалисти и любители на словото.

Само това да беше сътворил будният копривщенец, пак щеше да е сред най-заслужилите за духовното и културното съзряване на народа ни. Както обаче е известно, много още са достойните и паметни негови дела, заради които споменаваме името му с почит и благодарност. Поводът да направим това е наскоро отбелязания 200-годишен юбилей от рождението на възрожденеца Найден Геров.

За многостранната му родолюбива дейност разказва Светлана Мухова, уредничка към Дирекцията на музеите в гр. Копривщица, а за труда на неговия живот – шесттомния Речник на българския език – разговаряме с Ванина Сумрова, гл.ас. в Секцията по лексикология и лексикография на Института за български език на БАН.

Св. Мухова: "Само като си помислим, че Найден Геров излиза от едно килийно училище в Копривщица – той е син на копривщенския килиен даскал хаджи Геро Мушек, сам по себе си колоритен образ, който става прототип на хаджи Генчо от "Българи от старо време". По времето, когато се ражда Найден Геров, това е важно да се знае, господстващата образователна традиция по българските земи е килийното образование. По това време нямаме учебници, използват се богослужебните книги, написани на църковнославянски език. Бащата на Найден Геров е имал един буквар на църковнославянски език, руско издание от края на XVIII век,  в който е записвал на една празна страница рождените дати на всички свои деца. Там Найден Геров е записан като осмо чедо, роден на 23 февруари 1823 година. Това го казвам, защото, когато се замислим какво постига Найден Геров в живота си, виждаме какъв скок той е извършил, какъв е огромният напредък и в личен план, и в това, което той донася за българското общество."


В. Сумрова: "Той не е филолог, но, както виждаме от Речника и от негови поредица статии за езика, е имал фундаментални знания за езика и невероятна филологическа подготовка… През Възраждането родолюбието е стимулът за книжовна дейност изобщо и специално за Найден Геров развитието на българския език се превръща в негова житейска кауза. Виждаме, че той още от млад прегръща тази идея за създаването на речник и успява да я осъществи за радост на всички нас, на всички българи… През Възраждането речникът, създаването на речник, наличието на речник се свързва с престижността на народа, в случая на българите, и признанието му от другите народи. Стана въпрос, че е имало схващане, че българският език …не е достатъчно богат, не е достатъчно литературно обработен, няма достатъчно богат речник, за да може да изрази висока мисъл и художествена идея… именно затова и това също е една от причините Геров да се захване с това епохално дело, дело на своя живот."


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10
проф. Златозар Боев

Скоро учени ще "възкресят" птицата Додо

Наскоро проф. Златозар Боев представи най-новата "звезда" в експозицията на Националния природонаучен музей – 3D модел на птицата Додо, емблематичен вид за учените и природозащитниците, който поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни – жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се..

публикувано на 28.10.25 в 09:45
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35