Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли връзка между болестите и греховете

Снимка: arhangel.bg

В днешната неделя евангелското четиво разказва за излекуването на един разслаблен, т.е парализиран човек от Господ Иисус Христос. Според Блажени Теофилакт Охридски, Синът Божий вижда най-вече вярата на носещите разслабения. Този текст ни подсказва, че освен физически ние можем да бъдем и духовно парализирани.

Този евангелски откъс насочва вниманието ни към отговор на много въпроси. Кой е нашия ближен? Имат ли връзка физическите недъзи с греховете? Как можем да приемаме чуждата страдание за свое? Как може нашата вяра да помогне на хората около нас? Доколко мислейки се, че сме праведни с изпълнението на дадени последования без вярата да минава през сърцата можем да заблудим Бога? Защо ни е толкова трудно днес да следваме примера на четиримата, а сме по-склонни просто да отминем защото не ни засяга лично. Отговор на тези въпроси се опитаме да дадем в "Благовестие" заедно със ставрофорен иконом Стефан Стефанов от русенския храм "Св. Николай Чудотворец".

На пръв поглед този евангелски сказ няма нищо общо с чествания днес
св. Григорий Палама, в чието учение е събран опита на Православното монашество. А ние търсим общото в това, че хората, отказали се от света, най-вече са призвани след като с любов служат на Бога да проявяват тази любов в не само в молитвите, но и в действията си към своите ближни.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33