В Сингапур наказанието за пиян шофьор е бой с пръчки на голо

За повечето хора Сингапур е град-държава, отдалечена от България на почти 10 хиляди километра. Високи технологии, висок стандарт, висока влажност – все пак е почти на Екватора. Който е ходил, разказва с блеснал поглед за изрядните чистота и ред. Честно казано, на мен лично те ми дойдоха в повече, но ако човек трябва да избира между абсолютно спокойствие и незабележимо полицейско присъствие е ясно какво ще предпочете. Това, обаче са повърхностни впечатления. Затова съм поканила в студиото музиканта Мартин Кърнолски, който е живял в Сингапур повече от 8 години и познава държавата отвъд лъскавата ѝ фасада. Но първо да ви го представя. Мартин е син на композитора Димитър Кърнолски, затова днес в предаването ще звучи авторска музика.


Към госта ми спокойно можете да се обръщате с титлата доктор, защото е защитил дисертация за сценично поведение и владеене на публиката в НАТФИЗ. Преди това е завършил теоретичния отдел на музикалната академия в София, а магистратурата му е по маркетинг от УНСС. Днес той ще ви пренесе в онзи Сингапур, до който няма как да се докоснем само с една екскурзия.


А той ще разкаже за пълната дигитализация и странните от наша гледна точка порядки. Например законът шофьорите, заловени с алкохол да се наказват с бой с пръчки на голо. И ако припадне, го отпращат на лекар със заръката да се върне да го довършат.
Името на града-държава Сингапур идва от санскрит и означава Град на лъва. Такъв е и символът му – същество между лъв и риба. Мегаполисът очарова с причудливата, но завладяваща смесица от небостъргачи, търговски центрове, древни храмове, малки кварталчета и колониална архитектура.


Сър Рафъл навремето е осъзнал предимствата на Сингапур и е тласнал развитието му от малко рибарско селце до едно от най-големите пристанища в света. Единственото нещо, което е кът там е земята. Затова местните си я набавят като купуват пръст от съседните държави и си изграждат изкуствени полуострови или острови, които вече са 63. В последния половин век, площта се е увеличила с повече от 200 квадратни километра.

От разказа на Мартин Кърнолски се оказа, че раят не е чак толкова безоблачен и в Сингапур понятието пенсия изобщо не съществува. А това е една от най-богатите държави в света с най-натовареното пристанище. И е вторият най-гъсто населен град след Монако. Но не си мислете, че има само небостъргачи. Малко над 20 на сто от територията на Сингапур е заета от гори и природни резервати. Без да броим обществени паркове и Сингапурската ботаническа градина. Площта ѝ е 64 хектара и е единствената в света, която работи почти денонощно – от сутринта до полунощ. Повярвайте, градините на орхидеите и пеперудите ще ви оставят без дъх. Същото ще се случи и с продължението на разказа на Мартин Кърнолски, който ще се излъчи в следващото издание на "Покана за пътуване" на 19 март от 17 часа по програма "Христо Ботев". Защото тъкмо стигнахме до една от най-апетитните теми – храната в Сингапур.