Цикълът е от четири епизода и разказва Балканските войни през дневниците на войници, военни кореспонденти и фотографи, които изследователите наричат "Дневници на болката и страданието, за това, което бушува в телата".
В цикъла проследяваме пътя на българската армия в четири основни посоки на бойните действия. На този фон са разказани и прочетени войнишки дневници, в които са описани политическите и тактически грешки, ужаса на холерата, страха от смъртта, сраженията, които са водили и болката от загубата на бойните им другари.
Епизод четири е със заглавие: "Където мъжете плачат"
Действието се пренася по пътя на Седма Рилска дивизия към Солун и спомените на Манчо Пеев, участник във войните. В епизода се коментират грешките на българското командване и политици, както и причините за началото на Междусъюзническата война.
За преживяванията си по време на Междусъюзническата война разказват Кольо Мандаджиев, участник във Балканските войни, чиито спомени се пазят в Златния фонд на БНР. Прочетени са спомените на Владимир Златанов от неговата правнучка Десислава Димитрова и Михаил Кремен от книгата му "Брегалница". И тримата – Кольо Мандаджиев, Владимир Златанов и Михаил Кремен се сражават по едно и също време по течението на река Брегалница в Междусъюзническата война.
Успоредно с личните им разкази и преживявания, в епизода изследователи на войните и войнишките дневници от това време коментират защо са важни тези дневници и възможно ли е въобще войната да бъде "преработена" в съзнанието на войника.
В епизода участват: доц. Снежана Димитрова,преподавателка по Нова и съвременна балканска история в Югозападния университет "Неофит Рилски", доц. Георги Пеев, преподавател в НБУ, Надежда Павлова, куратор в галерия "Фотосинтезис", Десислава Димитрова, потомка на Владимир Златанов, сражавал се в Балканските войни, Станислава Георгиева, директор на държавния архив град Перник и д-р Александър Въчков, изследовател на войните.
Записът със спомените на Кольо Мандаджиев, участник в Балканските войни е от Златния фонд на БНР.
Безценно за целия цикъл е, че музиката и звуковия дизайн за всеки епизод са композирани, изсвирени и изработени от Михаил Михайлов, звукоинженер в БНР.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
