Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Чудото в Пловдив

В Първо студио на Радио Пловдив (отдясно) доц. Петър Койчев, проф. Веселин Койчев, Светлина Койчева, Жоро Пеев, Асен Димитров, Петър Тосков, Красимир Василев, Борислав Ганчев, Владислав Христов, Петър Краевски, (отпред) Здравко Попов и Весел Цанков

В своята над 50-годишна история "Дядовата ръкавичка" на редакция "Хумор и сатира" е доказала, че в нея винаги има място за всички желаещи. Този път тя демонстрира завидни размери, побирайки освен себе си и развлекателното предаване "Алтер его" на Радио Пловдив в лицето на неговия автор и водещ Петър Краевски. 

В ръкавичката се намери място и за представителна група пловдивски хумористи – доайенът Здравко Попов, половин "Замунда" Жоро Пеев, майсторът на епиграмата Асен Димитров, признатият у нас и по света хайку поет и не само Владислав Христов, и баснописецът от Хисаря Борислав Ганчев. Техните текстове превърнаха в изящно слово актьорите от Пловдивския драматичен театър "Николай О. Масалитинов" Петър Тосков и Красимир Василев. 

Музиката, която е равноправен участник в "Дядовата ръкавичка", поеха в хабилитираните си ръце музикантите от "Койчев трио" – преподавателите в пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" проф. Веселин Койчев, доц. Петър Койчев и вокалният педагог Светлина Койчева. 

В тази богата на разностранни таланти компания нямаше как да не се изяви и Весел Цанков от редакция "Хумор и сатира", който за първи път в живота си написа епиграма (явлението бе определено от очевидците като "чудото в Пловдив"). Редактирана за нуждите на този текст тя изглежда така:

Искам – не искам няма
време е за епиграма ръкавичка!

Гостуването на "Дядовата ръкавичка" в Радио Пловдив можете да чуете на 1 април в пловдивското "Алтер его" и на 2 април от 13 часа в "Академия Комика" по програма "Христо Ботев.

Снимка – личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Спартак Дерменджиев

Близо до сърцето на Спартак Дерменджиев

Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години.  Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..

публикувано на 21.11.24 в 16:54

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49
Георги Борисов

Историите на Георги Борисов

"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..

публикувано на 21.11.24 в 15:30

По следите на Михайло Парашчук

Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..

публикувано на 21.11.24 в 08:05

В сърцето на авторския театър

Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..

публикувано на 20.11.24 в 17:50