Дейвид Мънроу (1942-1976) е сред най-ярките пионери на ранната музика, който с изпълнителската и просветителската си дейност привлича хиляди хора към това изкуство. Виртуозен изпълнител на духови инструменти, който чрез вродения си чар, остроумие и ерудиция в рамките на кратката си 10-годишна кариера преобръща напълно представите на публиката за музиката на Средновековието и Ренесанса.
За Мънроу Андре Превин пише следното: "Ужасно много се възхищавам на Дейвид Мънроу по ред причини. Той е без съмнение изключителен виртуоз; това да го чуеш да свири на един от десетките инструменти, които той е превърнал в лично свое владение, е да слушаш съвършен изпълнител. Той също така е безспорният експерт в полето на средновековната и ренесансовата музика и неговият Консорт за ранна музика на Лондон е блестящата светлина в огромното поле от британски музиканти. Притежава хапливо остроумие, представлява популярен водещ, страхотен е в разказването на анекдоти, към всичко това добавя и физиономията си на леко неморален ученик и най-накрая е по-нисък от мен – статистика, която аз определено ценя".
Роденият през 1942 г. в Бирмингам Мънроу от ученик свири на фагот, блокфлейта и пиано, а освен това пее и в хора на катедралата в града. След като завършва гимназия заминава за Перу, където е преподавател в продължение на една година, като по време на престоя си проявява жив интерес към южноамериканските народни инструменти. След като се прибира в Англия, Мънроу завършва английски език в колежа Пембрук в Кеймбридж. Говори сe, че интересът му към ранната музика започва, когато вижда крумхорн, закачен на стената на изтъкнатия музиколог и професор по музика Търстън Дарт. След завършването си Мънроу се присъединява към духовия оркестър на Кралския шекспиров театър, където музикалният директор Гай Улфендън го окуражава освен на фагот да свири и на исторически инструменти по време на представленията.
През 1967 започва да преподава история на ранната музика в университета в Лестър, като през същата година създава и Консорта за ранна музика на Лондон заедно с контратенора Джеймс Боуман, виолиста Оливър Брукс и клавесиниста Кристофър Хогууд. Две години по-късно към тях се присъединява и лютнистът Джеймс Тайлър. С цветните си и ангажиращи програми Консортът концертира в Близкия Изток, Италия, Австралия и Съединените американски щати. Като солист Мънроу е сред най-търсените изпълнители на блокфлейта и създава няколко албума, демонстриращи целия обхват на инструмента – от Средновековието чак до XX век, като записът "Изкуството на блокфлейтата" му спечелва и наградата Грами през 1975 г.
Дейността на Дейвид Мънроу включва и популяризиране на ранната музика чрез аранжиране, а понякога и композиране на музика за филми и сериали, така че да привлече вниманието на публиката към ранните инструменти и техния репертоар. Сред заглавията, над които Мънроу работи, са "Шестте жени на Хенри VIII", "Елизабет Р.", "Мъж за всички сезони" и "Дяволите". Но делото му не спира дотук – създател е и на телевизионни образователни програми, а през 1971 г. става автор и водещ на радио предаване за музика за деца, излъчвано по Би Би Си 3, като написва над 700 епизода. За него Хауърд Майър Браун пише, че "специалното качество, което отличаваше Дейвид Мънроу, или поне така ми се струва, беше рядката комбинация от изобилен музикален талант, енергията и умението да организира и води други хора и невероятната способност, дадена само на няколко велики учители, да убеждава голям брой хора, че това, което е важно и привлекателно за него, също трябва да бъде привлекателно и важно за тях".
През 1975 г. Мънроу издава книгата "Инструментите на Средновековието и Ренесанса", като заедно с нея излиза и двойният албум със записи, илюстриращи различните инструменти. Освен като участници в тях музикантите от Консорта за ранна музика на Лондон присъстват и в голяма част от снимките в албума.
Яркият и неповторим живот на Дейвид Мънроу приключва на 15 май 1976, когато музикантът се самоубива на 33-годишна възраст. В списанието Musical Times излиза некролог, написан от големия английски музиколог Дейвид Фалоус, който, след като изброява всички неизмерими заслуги и постижения на Мънроу, пише следното: "Като по-лична бележка, бих могъл да добавя, че целият ход на живота ми се промени, когато чух за първи път концерт на Мънроу в Кеймбридж преди десет години – може би детайл от малко значение сам по себе си, освен че той най-вероятно е повлиял на мнозина други по целия свят по същия начин". Една година след смъртта му записът на "Танц на феите" от Антъни Холборн в изпълнение на консорт от блокфлейти, който е част от албума "Инструментите на Средновековието и Ренесанса", бива изпратен в Космоса на Златната плоча на Вояджър.
Този вторник (4 април от 23 часа) в предаването "Музика хисторика" ви запознаваме с живота и творчеството на Дейвид Мънроу чрез записи на произведения от Михаел Преториус, Гийом Дюфай, Антонио Вивалди, Александър Агрикола, Хайнрих Изаак, Филип дьо Витри, Антъни Холборн и анонимни композитори в изпълнение на Консорта за ранна музика на Лондон.
Снимки: davidmunrow.org
Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création. Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..
Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в това, което правим. Най-хубавото нещо за един творец е да имаш хора, които са на твоя страна и да приемат твоята музика като тяхна си." Това сподели композиторът, пианист, аранжор и бенд лидер Васил..
A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...
В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg