Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учените от Кирило-Методиевския научен център при БАН отбелязаха Успение Методиево

4
Снимка: cherga.bg

На 6 април 885 г. във Велеград, днешна Чехия, а тогава Велика Моравия, завършва жизненият път на славянския просветител Методий архиепископ моравски. Успение Методиево е важен ден както за християнската духовна общност, така и за славянската културна и писмена традиция, а оттам и за споделената европейска идентичност. Той беше отбелязан тържествено от Кирило-Методиевския научен център на БАН и Чешкия център в София.

По време на тържеството беше представено изданието "Пътят на Кирил и Методий – пространствени и културно-исторически  измерения". Сборникът е част от поредицата "Кирило-методиевски студии" и е резултат от конференция, организирана в рамките на проекта "Кирилометодикон" на Кирило-Методиевския научен център при БАН. Тя е и принос към развитието на Културния маршрут "Св. Кирил и Методий" на Съвета на Европа.

По този повод, за да отдадем почит към първоучителя Методий и да видим как паметта и общото с брат му Кирил дело, в които България има първостепенна роля и място, могат да присъстват на картата на европейските културни маршрути, за да продължат да служат на духовното, културното, дори икономическото въздигане на днешните хора, в предаването "За думите" гостува проф. Славия Бърлиева.


Проф. Сл. Бърлиева: "Успение Методиево се чества в България открай време, ако мога така да кажа, вече две хилядолетия – от края на IX и началото на X век до ден днешен. Много стар празник наистина и той има особено значение, защото в един момент се превръща от общоправославен, общославянски празник, в по-специално български. И това се случва в началото на XIII век, когато България възстановява своята независимост след византийското робство и когато се въздига Търновската патриаршия като аналог на Охридската архиепископия, която е обединявала до този момент поробените от Василий II български земи.

В едно произведение, което е съставено за този празник, се вижда тази "българизация" на култа към Методий, защото там се говори за Методий, който е "покровител на българското племе", който е бил "родом българин" и т.н… Наистина Успение Методиево не се чества в Западната църква например, където общият празник е въведен най-напред през 1346 година в Чехия в Оломуцкия диоцез, столетие по-късно той става празник и в Полша – 7 полски диоцеза имат в своя календар тази обща памет на Кирил и Методий, но никъде няма Методиев празник. Разбира се, известно е, че за един светец е важен денят на неговата смърт, това е неговото рождение в Господа, както се обяснява, това е тогава, когато той се издига и става небесен застъпник на своите последователи… наистина този празник е важен и много български."

Чуйте разговора в звуковия файл. 

 
Снимки: cherga.bg, ФС на Чешкия център
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35