Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

90 години от рождението на Ирина Щиглич

Снимка: @IrinaStiglichChoir

Ирина Щиглич е една от ярките фигури в съвременната ни музика, оставила трайна и незаличима следа не само като педагог и пианист-солист, но и като един от значимите представители на българската акомпаняторска школа. Творец със сложен и изпълнен с превратности житейски път, винаги търсеща нови хоризонти в изпълняваната музика, професионалист и духовно извисен човек с висок морал и изискан естетически вкус, перфекционист и нетърпящ компромис за постигане ювелирно интерпретационно качество, притежаваща широки познания в сферата на изкуството и голяма ерудиция. Всичко това обрисува портрета на Ирина-Йозефина Франц Щиглич, позната сред приятелите и колегите си като Ирина Щиглич.

Още от съвсем малка Ирина Щиглич проявява интерес към изкуството, приоритетно музиката, но също така към рисуването и театъра – сама изработва кукли и декори, с които разиграва малки пиеси, съчинени от нея, като дори пише и сценариите за тях. Първите ѝ учители по пиано са Невена Торчанова и Зора Димитрова, които събуждат у нея интерес към различните музикални стилове и епохи. През 1949 г., когато е на 16 години, тя е изключена от Музикалното училище с основен мотив, че разпространява реакционна американска музика и до 1961 г. работи като корепетитор с различни хорови състави като Хор на слепите в България, Хор към БНБ, Девически хор към католическата църква и др. През 1961 г. тя е частично реабилитирана, като ѝ е позволено да кандидатства в Българската държавна консерватория (днес НМА "Проф. Панчо Владигеров"). Там Щиглич е студент по пиано в класа на проф. Люба Енчева, за която по-късно си спомня с огромна признателност най-вече заради това, че тя успява да ѝ върне самочувствието на пианист-изпълнител.

Още докато работи с Хора на БНБ, Ирина Щиглич се запознава и сприятелява с младия тогава диригент Васил Арнаудов, с когото в следващите близо четири десетилетия ще я свързва плодотворно творческо сътрудничество. И независимо че са родени в една и съща година (1933), когато Щиглич постъпва в консерваторията, вече почти на 30 години, тя става негова студентка по дирижиране.

В края на 60-те и началото на 70-те години Щиглич посещава няколко майсторски класа по орган в Чехия (тогава Чехословакия) при Милан Шлехта, Иржи Райнбергер и Сузана Ружичкова, от които научава много за интерпретацията на старинната музика и по-специално за бароковия стил.

Ирина Щиглич оставя името си в новата ни музикална история и като основател на Софийския камерен хор, носещ днес името на Васил Арнаудов, на вокалната формация "4+", както и на дамския хор „Пасторал“, понастоящем смесен, който сега е наречен на нейно име.

Женският камерен хор с Ирина Щиглич и Васил Арнаудов
За творческото сътрудничество между Ирина Щиглич и Васил Арнаудов и съвместната им работа в Софийския камерен хор, смело може да се каже, че бележи една цяла епоха в българската музика от втората половина на XX век и по-специално хоровото изкуство. За създаването на Софийския камерен хор и привличането на Васил Арнаудов в него, разказва хоровият диригент проф. Теодора Павлович:

Детската любов на Ирина Щиглич към театралното изкуство я отвежда в късните ѝ години в Сатиричния театър, където отново работи като корепетитор, този път на театрални постановки. Тук тя се запознава и сприятелява с едни от големите имена на театралната ни сцена – Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов и др., но човекът, който най-много печели уважението ѝ, е композиторът и ръководител на оркестъра към театъра Димитър Вълчев, с когото те остават приятели до неговата смърт през 1995. През същата тази година съдбата за втори и последен път я връща към театралния живот, когато, по предложение на режисьора проф. д-р Бистра Атанасова, тя става вокален педагог и акомпанятор в специалността "Актьорско майсторство за музикален театър" към НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов", където работи до закриването на специалността в началото на настоящия век.

Много е дълъг списъкът с музикантите – певци, диригенти и инструменталисти, с които Ирина Щиглич работи и изнася концерти в България и чужбина. Сред тях се открояват имената на Елизабет Рутгерс (неин вокален педагог, която отваря очите й за интерпретацията на немската романтична музика), проф. Лидия Ошавкова, проф. Валентин Бобевски, Методий Григоров, проф. Йосиф Радионов, Емилия Максимова, Йосиф Герджиков, Галя Йончева, Пламен Бейков, с когото посещава Москва месеци преди смъртта си, проф. Илия Йосифов, с когото имат дългогодишна съвместна дейност във Вокална студия към Културен дом "Лиляна Димитрова" (сега Културен дом "Средец") и много други. За съвместната работа на Ирина Щиглич с проф. Илия Йосифов разказва неговият внук и съименник, диригентът Илия Йосифов.

А певицата Надя Колева, част от основаната от Ирина Щиглич вокална формация "4+", споделя за своето общуване с Ирина Щиглич:

Ирина Щиглич често е канена за консултант на хорови състави в цяла България: Ямбол, Сливен, Шумен, Русе и др. През 1987, заедно с бивши хористки от СКХ "Васил Арнаудов" създава хор "Пасторал" при НЧ "Славянска беседа", чийто диригент е до края на земния си път на 21 септември 2007, и който сега, вече смесен хор, под ръководството на Марина Колева, носи нейното име. За основаването на хор „Пасторал“ и неговото настояще, Йордан Рибаров – син на Ирина Щиглич споделя:

В предаването "Студио музика" във вторник, 11 април, от 19.30 часа отбелязваме 90-та годишнина от рождението на Ирина Щиглич със записи на нейни изпълнения като пианист-солист и акомпанятор, както и на нейния глас, съхраняван в Златния фонд на Националното радио. Ще си припомним за нея и в разговор в студиото с двама от най-близките ѝ хора: сина ѝ – Йордан Рибаров и изтъкнатия хоров деятел и педагог проф. Теодора Павлович, а свои спомени от общението си с Ирина Щиглич споделят диригентът Илия Йосифов и певицата Надя Колева.

Снимки: личен архив на Ирина Щиглич

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомен за българския бас Емил Желев

В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи, тъй като през 2022 неговият земен път приключва.  Предаването е посветено на баса Емил Желев. Той завършва Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Благовеста..

публикувано на 10.08.25 в 10:05

Музиката: възможна за всички

За първи път в България и на Балканите haptic костюми правят някои от големите концерти тази година (на Dream Theater, Guns N’ Roses и Robbie Williams, и фестивала Hills of Rock) достъпни за хора с увреден слух, които могат да изпитат енергията на музиката с тялото си. Музиката е универсален език, който обединява, вдъхновява и вълнува. Но..

публикувано на 10.08.25 в 09:35

Банско посреща джаз импровизациите на Ангел Демирев

Музикалният редактор Албена Велева се включи по телефон от Банско, за да сподели впечатления и да очертае акцентите в програмата на джаз фестивала, който ще продължи до 10 август. По думите ѝ, днес е осмият ден от събитието, което събира любители на джаза от цялата страна и предлага богата палитра от стилове и изпълнители. Велева разказа, че..

обновено на 08.08.25 в 12:08
Стоян Янкулов-Стунджи, Мирослав Иванов, Калоян Куманов

"Какво се случва" на Банско джаз фестивал, 2025

За първи път в историята си и за всеобща радост, тази година Банско джаз фестивал продължава 10 дни. В 28-oто му издание от 1 до 10 август участват близо 200 български и световни джаз изпълнители, включително от САЩ, Япония, Канада, Франция и Швеция. Джаз академията на фестивала вече носи името на Милчо Левиев. В града звучи музика от три..

публикувано на 08.08.25 в 09:12

Виртуози на вокалната джаз хармония – New York Voices на Банско джаз фестивал

Тази година в програмата на Банско джаз фестивал се открояват няколко забележителни "първи пъти" – легенди на джаза, които по една или друга причина не са имали досега среща с българската публика, а сега са част от пъстрата програма на фестивала. Такива са, например, Nils Landgren, Catherine Russell, Anat Cohen и John Beasley (като лидер на трио),..

публикувано на 06.08.25 в 16:05