Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартина Троанска с номинация за кинонаградата 355 на фондация "Стоян Камбарев"

Мартина Троанска
Снимка: НАТФИЗ

Гледахме Мартина Троанска в "Рибена кост" – филмът на Драго Шолев, който представя абсурдността на реалния живот, в която човек, докато се оглежда в окото на умрял делфин, може да прозре безсилието на местната власт. Гледахме я и в "Изкуството да падаш" – филмът на Орлин Милчев, който спечели наградата на публиката на София филм фест, превзе и София филм фест на брега в Бургас, а сега предстои да тръгне по кината. Идеята ѝ за филма "Голям" обаче, който говори за порастването, смъртта и начина, по който тя преминава през съзнанието и емоционалността на едно малко дете, сега я нарежда сред номинираните за наградата за кино 355 на фондация "Стоян Камбарев".

Журито я отличава като един от тримата филмейкъри с висока мотивация, оригинални идеи и силна страст за кино, които тази година заслужават да се борят за приза. За това също има причина.

Едва 15-годишна Мартина печели второ място в младежки конкурс за кино. След това завършва класа на Пенко Господинов в НАТФИЗ с награда "Най-най-най" за най-добра актриса във випуска. Има номинация ИКАР 2019 в категория "Дебют". През 2021 г. снима и дебюта си като режисьор – късометражната адаптация на Чеховия разказ "Анюта". Филмът е селектиран в над 10 международни фестивала. В момента учи кинорежисура при Георги Дюлгеров в НБУ и завършва втория си късометражен филм "Сърце на заек".

Мартина Троанска е емоционална и силно се влияе от киното, което гледа, от авторите, които разказват в него. Всъщност точно това я привлича в седмото изкуство – възможността да бъде един от разказвачите на истории. Вълнува се от безсюжетната и безсловесна действеност, от метафизиката на една история, но вярва, че киното има нужда и от много повече, за да достигне до разнообразна публика, която да го почувства и изживее. Според нея то преди всичко трябва да дава тъкан, плът, дихание и светлина.

Като режисьор, Мартина се надява да попадне на точния сценарист, с когото да говорят на един език и да имат общо виждане за филмовия разказ, който пресъздават на екрана. Като човек на изкуството обаче, тя се притеснява от плахостта и посредствеността на изкуството, което се създава в момента. То е толкова политкоректно, че стои като цензура, а не като реална либерализация.

В "Кино с думи" Мартина Троанска разказа повече за това свое виждане и за киното въобще. Чуйте разговора с нея в звуковия файл.

Снимка – НАТФИЗ

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Славчо Пеев

1 година от смъртта на Славчо Пеев – архивни спомени

На 27 януари се навършва 1 година от смъртта на актьора Славчо Пеев. Спомняме си за него със записи от Архивния фонд на БНР. Светослав Пеев завършва актьорско майсторство през 1964 година. През годините Славчо Пеев, както го познаваме, играе в Драматичен театър – Добрич, в Сатиричния театър "Алеко Константинов", като до 1989 година е..

публикувано на 27.01.25 в 12:10
Харуки Мураками

За манията по съвременната японска литература

Харуки Мураками, един от най-четените съвременни писатели, спряган многократно като следващ носител на Нобеловата награда за литература навърши 76 години. След като вече две десетилетия прозата му живее и в превод на български език, и е превеждана и на над 50 други езици, и то не само от японски, до каква степен може да се твърди, че Мураками е..

публикувано на 27.01.25 в 11:20

Киното е изкуство, което много влияе на хората

Киното е необятен и най-вече визуален свят. Играе с всичките ни сетива, но без зрението, няма кино. Виновници да виждаме киното са операторите.  И колкото зависи от режисьорите какво виждаме на екрана, толкова зависи и от оператора.  Занаятът през окото на обектива, представен от младия оператор Александър Добрев, е равен на дисциплина и..

публикувано на 27.01.25 в 10:45
Димитър Шумналиев

"Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време

Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..

публикувано на 26.01.25 в 09:00
Любомир Канов

Любомир Канов в късния следобед

Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..

публикувано на 26.01.25 в 08:25