Единственият театър, където актьори са хора с увреден слух, "Мим-арт" започва свое турне в страната. Те ще представят постановката "Двете малки свраки, носещи късмет“, за поставянето на която е помогнал и актьорът Ивайло Захариев. Постановката ще бъде представен първо в София, а след това в още шест български града.
Идеята и реализацията на театър "Мим-арт" е дело на Мария Атанасова, която преди повече от четвърт век създава първо група за синхронно пеене "Жестим“. В нея влизат само глухи деца, които интерпретират песните на родни известни артисти с мимика и жест – езикът на глухите хора. "Първата песен с децата от "Жестим“ беше "Похвали се зайче, на своето майче". Беше много артистично и мило. Всичко беше весело и приятно", споделя Мария Атанасова.

Екатерина Йорданова, Албена Начкова, Димитър Димитров, Анелия Димитрова, Ивайло Спасов, Иван Бугов, Снежанка Асенова, Елена Василева, Катрин Ал Масри, Нури Ашаров са членовете на трупата "Мим-арт" с ръководител Мария Атанасова. Някои от тях са завършили НАТФИЗ "Кр. Сарафов” с подготовка и дееспособност на професионални артисти - мимове и са намерили креативна реализация в основания от нея театър. Дейността им е пример за успешно интегриране, тъй като в него се включват и чуващи професионални актьори, както и утвърдени и доказали се режисьори и хореографи.
Трупата на театъра има множество участия и награди от международни фестивали в Полша, Франция, Москва, Словакия. Тези млади хора не чуват, но пеят и танцуват. Усещането не само да ги гледаш, а и да ги слушаш, е удивително. Влюбени в музиката и танца, те интерпретират песните с мимика и жест – езикът на глухите хора.
За това как се създава музика за глухи деца, как се работи с тях, има ли условия да се продължи дейността на група "Жестим“ и "Мим-арт", и какво носи на Мария Атанасова тази работа, чуйте от звуковия файл разговора на Ани Костова с Мария Атанасова.
Снимка – "Мим-арт"
Изложбата "101 години сюрреализъм" в галерия "Риволи" представя панорамен поглед към движението и неговите наследници – от класически фигури до съвременни артисти, които разгръщат и обновяват този естетически и философски импулс. Събрани в един общ разказ, техните произведения канят зрителите да преминат отвъд границите на видимото и да се потопят в..
За втори път скулпторът Живко Седларски, който от години живее и работи във Франция, показва свои творби в Салона на изкуствата в НДК. Роклите от метал са запазената марка на художника. В неговите "рокли-скулптури" "тежкият метал придобива изненадваща лекота и поетична мекота, пишат от Арт галерия НДК. "В творбите му стоманата се превръща в ефирна..
Преди две години художникът Любомир Савинов откри в галерия "Стубел" изложбата "Разминаване", а сега може да се види втората му експозиция там "Стъпка по стъпка". Творбите са предимно от 60-те и 70-те години – натюрморти, пейзажи и портрети. "Никога не съм преставал, няма и да престана да работя, поне по начина, който смятам, че е единственият..
Журито на Наградата за хуманитаристика "Богдан Богданов" присъди отличието за 2025 г. на Теодора Димова . Ет о част от словото на писателката: "Приемам това отличие като награда както за романите ми, така и за есеистиката ми в Портал "Култура", където всяка седмица, вече 13 години, пиша по широк кръг теми. В романите ми позициите ми се изказват..
В рубриката "Разговорът" Тодора Радева – изпълнителен директор на фондация "Прочети София" , и Емануил А. Видински – поет, писател и редактор в "Литературен вестник" , споделят впечатленията си като част от журито на Награди "Перото" 2025 . Прегледът на близо 180 книги им дава уникална перспектива към тенденциите, темите и занаята на..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
От 6 до 16 ноември новото издание на Международния фестивал за дизайн "Мелба" ще събере в София едни от най-влиятелните имена в сферата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg