Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как славянските просветители светите Кирил и Методий станаха нашите български първоучители

Снимка: БГНЕС

"Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил" – така е написал в своя Български всеучилищен химн Стоян Михайловски, точно така го пеем и ние – от невръстни азбукарчета до белокоси хора – и сме съвсем искрени в почитта и обичта си към светите първоучители. Защото те и стореното от тях непоклатимо и безспорно са част от нашата българска идентичност. И ако преглътнeм естетически и смислово клишето за "най-българския празник", то и дума да няма, това е 24 май.

Извън клишетата в предаването "За думите" проф. Александър Николов, ръководител на катедрата "Стара история, тракология и средновековна история" в Историческия факултет на Софийския университет, проследява как двамата високообразовани византийски мисионери и славянски апостоли са се превърнали в нашите български първоучители, милите родни образи от иконите и рисунките на децата ни.

С доклад по темата проф. Николов участва в Международната научна конференция "Кирило-Методиевото дело в научната и културната памет", организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН. Конференцията се провежда в София от 22 до 24 май и е централното събитие през юбилейната за Центъра 2023 г., в която се отбелязват три важни годишни: 1160 години от създаването на славянската писменост, 110 години от учредяването на Климентовата комисия и 60 години от възстановяването на Кирило-Методиевската комисия. Във форума участват над 70 учени от 12 страни на три континента от десетки университети и научни центрове. Докладите са от областта на историята, литературознанието, лингвистиката, палеографията, епиграфиката, културната антропология, изкуствознанието и др. и осветляват различни аспекти на кирило-методиевското наследство. На 24 май всички участници в международното събитие ще се включат в традиционното празнично шествие до паметника на Светите братя пред Националната библиотека и ще поднесат цветя.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25

Еврика! Успешни българи: Баян Гечев

Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..

публикувано на 13.05.24 в 17:05
доц. Ваня Мичева

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...

публикувано на 13.05.24 в 16:07

Фолклорните области на България: Епизод 2 – Странджа

Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..

публикувано на 13.05.24 в 15:10

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45