Този петък запазената територия за български изпълнители и композитори ще бъде нещо като "вълшебна машина на времето". С помощта на музикалните записи от нашата фонотека и на безценните архиви на Златния фонд на БНР пред вас ще оживее една българска музикална легенда. Един диригент, белязал цяла епоха в развитието на нашия любим Радиооркестър, музикантът, когото с обич и преклонение си спомнят не само радиослушателите и посетителите на концертните зали, но и всички оркестранти, имали уникалния шанс да свирят под негово ръководство. За тях и за нас той беше и винаги ще си остане "Маестрото". На 6 май се навършиха 110 години от неговото рождение и макар вече повече от три десетилетия той да обитава онзи другия, по-красив (както казват) свят, изкуството му и споменът за него са живи и ярки. И винаги го споменаваме с огромно уважение и много обич: Васил Стефанов...
Странно е усещането да ви говоря за личност като Васил Стефанов. В спомените ми той е останал като един от ярките символи на БНР – диригентът, когото срещах по коридорите преди или след репетиции, музикантът, пред когото благоговееха всички и който по един неподражаем начин успяваше да внуши едновременно уважение и обич. За близо четирите десетилетия, през които Васил Стефанов беше начело на Радиооркестъра, той успя да изгради от него наистина забележителен състав – един от водещите не само у нас, но и в Европа.
Започнал като блестящ цигулар – ученик на Саша Попов, най-добрият български цигулар по онова време, Васил Стефанов е ключова фигура в музикалния ни живот от онези години. Изявява се като солист, свири много камерна музика, партнира си с най-изявените български инструменталисти. Като оркестрант участва най-напред в Царския симфоничен оркестър, а след това в новосъздадения Радиооркестър. Съдбата обаче е решила той да бъде водач, лидер – и през 1947 година му се предоставя шанса да специализира дирижиране при големия чешки диригент Вацлав Талих. След завръщането си в България Васил Стефанов работи най-напред като втори диригент на Софийската филхармония, а след това и с Радиооркестъра, начело на който застава през 1954 година, и с който остава неразривно свързан чак до края на живота си. Успоредно с това ръководи и прославения мъжки хор "Гусла", с който също бележи високи творчески постижения.
Превъзходен музикант, отлично познаващ психологията на оркестрантите, Васил Стефанов беше не толкова над тях, колкото "един от тях" – едновременно разбиращ, отзивчив и чувствителен, но същевременно взискателен и безкомпромисен. Ползваше се с невероятен авторитет и само един негов поглед беше достатъчен, за да се възцари тишина в оркестъра. Васил Стефанов беше пословичен със своя перфекционизъм, с точността си и с чувството си за хумор. За 37-те славни години, в които беше начело на Радиооркестъра, той успя да го превърне не само във високопрофесионален състав, но и в забележителен колектив, сплав от музиканти, които не просто работят, а живеят един общ живот. Записа огромно количество творби, сред които са и десетки първи регистрации на произведения от български автори. Отиде си, без да успее да дочака своята 80-годишнина – точно тогава, когато трябваше да се радва на заслуженото уважение на своите почитатели. Но споменът за него е жив и до днес – висок, красив, атлетичен с внушителна осанка и изразителни, сякаш "говорещи" ръце. Една магнетична личност, белязала цяла епоха от развитието на оркестъра – неговият "златен период", за който все още всички говорят с истинско страхопочитание...
Именно от тази магия, от изкуството на диригента Васил Стефанов ще бъде "обвеяна" и нашата петъчна музикална вечер (26 май, от 19.30 часа).
Под негово диригентство ще звучат творби от Хендел, Моцарт, Бетовен, Дворжак, Менделсон, Григ, Петко Стайнов, Александър Райчев и Веселин Стоянов, ще научим и как е изглеждал той в очите на своите колеги от Симфоничния оркестър на БНР. А като солисти ще имаме възможността да чуем великолепните Недялка Симеонова, Петко Радев, Антон Диков, Стойка Миланова и Иван Дреников.
В предаването "Музикална мрежа " по програма " Христо Ботев " представяме новия албум на немския джаз тромпетист и вокалист Тил Брьонер, озаглавен " Италия " . Албумът е издаден на 5 септември 2025 г. и включва известни, но и не толкова познати песни от италианската поп музика, създадени в периода от 60-те до 80-те години на миналия..
На 20 септември Централният военен клуб в София ще се превърне в сцена на изключително музикално събитие от световна класа. Под мотото Ad limites impossibilitatis – "На границата на невъзможното", ОКИ Дом на културата "Средец" представя концерт, до който софийската публика ще има възможност да се докосне за първи път. Световноизвестният цигулар..
Концерти, спектакли и балет включва есенната програма на 56-ото издание на фестивала. Културните събития в афиша на "Софийски музикални седмици" ще бъдат на няколко сцени в столицата. Фестивалът ще зарадва меломаните с разнообразна програма от жанрове – от камерна и симфонична музика, опера, балет, вокални концерти, до кулминацията на 3 октомври с..
"Световноизвестни оперни увертюри на 4 рояла" е концерт, който събира 8 известни пианисти от 5 държави. Те ще превърнат четири рояла в могъщ оркестър, изпълнявайки някои от най-популярните оперни увертюри в историята на музиката. Идеолог и създател на проекта е българският пианист и педагог проф. Томислав Байнов, който заедно със своя клавирен ансамбъл..
Той отдавна не е Кико от Пуерто Рико, както го описваха несведущите български медии миналия век, бъркайки го с Рики Мартин. Защото не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец – роден в Мадрид и отраснал в Маями. Любопитен фокус: един от онези, които отучиха средностатистическия американец от кънтрито и го свикнаха с латино попа. На фона на..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg