На 18 юни от 16 часа Радиотеатърът ще излъчи премиерната си постановка "Авариен изход" по поетесата на Силвия Чолева. На 25 май имаше предварително прослушване на радиопостановката с публика във Второ студио на БНР. Дойдоха много почитатели и ценители на съвременната българска драматургия. Още едно доказателство, че българската театрална публика има нужда от български пиеси, които да артикулират специфичните проблеми на обществото, в което живеем. Ето какво каза авторката за сайта на БНР:
"Да, разбира се, екзистенциални въпроси – за остаряването, но и за изхабяването, обръгването година след година, убийствената рутина и отчуждаването между хората, дори в семейството, срез приятелите. Ние не внимаваме за другия, считаме хората за константа, животът обаче ни променя и това води до формално общуване. Но според мен онова, което общо може да се каже за героите на пиесата, е, че самото общество е загърбило нормалното живеене, то съществува в хаос и цинизъм, затова човекът е уморен, загубил опорите, залутан сред мимолетните успехи, които не носят удовлетворение, сред липсата на дълбочина и ценности, заменени от консумеризъм и евтини забавления. Да не забравяме и пропагандата в политиката, безскрупулната реклама, целят пластмасов свят наоколо. А обществото се състои от отделните хора, то не е някакво абстрактно образувание. Затова и заглавието е такова – да се запитаме има ли авариен изход…"
Създаваш образите на две приятелки, които са и съперници за сърцето на един и същи мъж, но въпреки това си остават приятелки. Реално ли е това, възможно ли е? Уморени ли са от съперничеството, или просто вече не са влюбени в дадения мъж?
"Исках да покажа умората от любовта и изтляването ѝ във времето. Приятелството е надделяло през годините. Сложни са тези отношения, нюансирани. Понякога подобна ситуация води до директни драматични ситуации. В случая драмата е вътре в душите на тримата, затрупана от всекидневието на живота. От нея са останали само бледи следи – повод за спомени и шеги, но и много неизразима тъга. Като цяло героите, не само тези тримата, изглеждат смешни в своите монолози, цялата им веселост е насилена, затова празникът е повече фарс."
Повече скептицизъм или повече оптимизъм виждаш в своята пиеса?
"Скептична съм, че младите, които нахлуват в празника на възрастните, ще избегнат техните лутания. Напротив. Те са по-агресивни, по-невъздържани, безпардонни, нехайни. Може би възрастните също са били такива в младостта си, но младите не носят решението, надеждата, че самите те ще променят статуквото. И някак разговорът, приемствеността не може да се осъществи между едните и другите, което е драмата. Все пак бъдещето е на младите и може би това може да се тълкува оптимистично. В пиесата обаче няма такъв оптимизъм. Те са нахлуващите, агресорите, възрастните трябва да отстъпят безславно."
На прослушването с публика каза, че си я сънувала и след това си я написала. Сънят ти приличаше ли в нещо на радиопостановката?
"Донякъде да, не изцяло, защото в радиопостановката основното е гласът, а и музиката. Сънят ми беше почти беззвучен, само картина и действия, при това само началото, подготовката за празника. Но режисьорът Валентин Ганев, актьорите, музиката, монтирането прекрасно доловиха онова, което искам да кажа, и съм много благодарна, защото постигнаха нужната дълбочина, а това не става лесно!"
Имаш ли чувството, че си направила рентгенова снимка на обществото ни?
"Ще ми се да е така. Дано. Поне на една част от него. Може би малко карикатурна снимка… Един поет, който беше на прослушването ми написа, че пиесата го е замислила "искрено за някои процеси, особено темата за интелектуалната и екзистенциална умора на хората, занимаващи се с култура!" Това също ми беше важно, защото, макар и малко на брой, тези са хората, които би трябвало да издърпват обществото напред."
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
"Той е гений и живото доказателство, че блусът идва от Мали" , споделя легендарният американски блусмен Тадж Махал за своя колега и приятел Басеку Куяте..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg