Както неведнъж сме установявали в нашето предаване, когато политиката се намеси в науката и в частност в науката за езика, последствията са печални. А политиката много обича да се меси тъкмо в езиковите дела. Излишно е да си припомняме защо, нали божем езикът е един от основните стожери на националната идентичност.
Съзнавайки това, още преди националното ни освобождение плеяда книжовници, будни и родолюбиви българи са се трудили да намерят най-добрия начин от диалектното разнообразие на живите народни говори, от писмената традиция на черковнославянския и на старобългарския език да оформят един обединяващ съвременен книжовен български език. Без да имат зад себе си авторитета и мощта на научна академия, университет, държава. И успяват – постепенно, в спорове и лутания, самообразоване и изучаване на други национални традиции. Процесът трае около век и половина и приключва няколко десетилетия след Освобождението докъм Първата световна война.
Днес българската езикова книжовна норма успешно функционира в образованието, администрацията, официалното общуване, всекидневието, паралелно с местните говори, които, макар и да губят сила в съвременния урбанизиран и глобален свят, все още са живи и жизнени.
Въпреки отдавна избистрената и установена езикова картина на българския книжовен език и българските диалекти обаче, около държавните ни граници продължават да изникват нови "езици", да се съчиняват речници и граматики в опит да се наложат книжовни норми на основата на български диалекти. В първото от две поредни издания на предаването проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география в Института за български език на БАН прави обзор на историческите кодификации и прекодификации на български говори и на българския книжовен език и се спира на някои от последните.
Още през 1866 г. българите, намерили убежище в Банат, Австро-Унгария, след погрома на Чипровското въстание от 1688 г., се сдобиват с книжовна норма на своя говор, който и днес наричат "палкенски" без да поставят под съмнение неговия български характер.
Малко познат, но исторически достоверен факт е опитът през 30-те години на ХХ век в тогавашна съветска Украйна да се изработи "полетарска" норма на българския език за бесарабските българи, живеещи там.
Не успява да просъществува и "егейската" версия на българска книжовна норма, инициирана от гръцките комунисти след разрива между Сталин и Тито през 1948 г. и насочена към формирането на "славомакедонска" идентичност у политическите емигранти от северните части на Гърция (от български произход), но разграничаваща се от силно сърбизираната Скопска книжовна норма.
Пак по силата на политически натиск създадената през 1945 г. македонска книжовна норма на българския език се налага, като още от създаването ѝ и до днес съзнателно и последователно се прави всичко възможно тя де се отдалечи от българския език, което обаче е възможно най-вече на лексикално равнище, тъй като структурата на езика не се променя лесно и под диктовка на извънезикови фактори.
Тревожно според проф. Кочева е едно ново начинание, подето в Сърбия, да се говори за някакъв "преходен" турлашки език/диалект, който обхващал всички говори не само около сръбско-българската граница, но и около сръбско-северномакедонската. Според специалистката идеята, инспирирана от определени политически цели, следва добре познат модел за езиково инженерство.
Чуйте разговора в звуковия файл.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
