Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Медиите и пехливанските им борби

Петър Карабоев

Годишен доклад на институт "Ройтерс" за изследване на журналистиката предизвика разнопосочни реакции, както и оставката от Консултативния му съвет на Мария Реса, Нобелов лауреат за мир, заедно със съоснователя на "Новая газета" Дмитрий Муратов.

Кои са проблемите, свързани с доклада? Вярно ли е общото впечатление, че в изследването се описва цялостна картина за състоянието на медиите в определена държава?

Какво не взема предвид докладът, когато прави своята оценка? Можем ли да твърдим, че той е признание за деформирана картина на медиите? Или?

Коментар в "Мрежата" прави Петър Карабоев, зам. главен редактор на в. "Дневник".

Как докладът беше употребен в България

"В България беше злоупотребено с доклада, защото той беше използван да се изтъкват определени медии и медийни групи за това колко много хора ги четат и как ги харесват, че са изключително популярни и т.н., което е спорно в няколко посоки, но е показателно за две неща. 

Едното е дали наистина се нуждаете от легитимация, от някакъв авторитет, който идва от институт на Ройтерс, намиращ се в Оксфордския университет и използвал някакво спорно онлайн проучване? 

И второ – не мислите ли, че наистина сериозният разговор трябва да е съвсем друг и той започва от това, че огромна част от българите, говорим за 70-80%, казват, че не вярват на новините и на медиите в България? И в това тясно пространство, което остава (и тук ще цитирам доклада, че само 28% от анкетираните казват, че имат доверие на новините в България и на медиите, приблизително същия резултат съм виждал в друг доклад, който излезе преди месец на института GLOBSEC – там 31% от българите казаха, че имат доверие в медиите в България) започваме да правим някакво боричкане и някакви борби кой е по-голям юнак в цялата тази работа, вместо да се опитаме да замълчим и да си зададем абсолютно други въпроси. 

И на трето място ще добавя, че е любопитно, че в развитите общества, където, разбира се, също има много сходни процеси и проблеми, дезинформация, недоверие към основните новинарски източници, новинарските издания поставиха акцента върху нещо друго и то е, че все повече хора и особено тези до 30-годишна възраст, умишлено избягват, целенасочено избягват четенето на новини, а много млади семейства ползват телевизора само като мултимедийна платформа. Оттук започва разговорът за проблема с този доклад , а именно използваната методология в него.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – в. "Дневник"

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55