Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Медиите и пехливанските им борби

Петър Карабоев

Годишен доклад на институт "Ройтерс" за изследване на журналистиката предизвика разнопосочни реакции, както и оставката от Консултативния му съвет на Мария Реса, Нобелов лауреат за мир, заедно със съоснователя на "Новая газета" Дмитрий Муратов.

Кои са проблемите, свързани с доклада? Вярно ли е общото впечатление, че в изследването се описва цялостна картина за състоянието на медиите в определена държава?

Какво не взема предвид докладът, когато прави своята оценка? Можем ли да твърдим, че той е признание за деформирана картина на медиите? Или?

Коментар в "Мрежата" прави Петър Карабоев, зам. главен редактор на в. "Дневник".

Как докладът беше употребен в България

"В България беше злоупотребено с доклада, защото той беше използван да се изтъкват определени медии и медийни групи за това колко много хора ги четат и как ги харесват, че са изключително популярни и т.н., което е спорно в няколко посоки, но е показателно за две неща. 

Едното е дали наистина се нуждаете от легитимация, от някакъв авторитет, който идва от институт на Ройтерс, намиращ се в Оксфордския университет и използвал някакво спорно онлайн проучване? 

И второ – не мислите ли, че наистина сериозният разговор трябва да е съвсем друг и той започва от това, че огромна част от българите, говорим за 70-80%, казват, че не вярват на новините и на медиите в България? И в това тясно пространство, което остава (и тук ще цитирам доклада, че само 28% от анкетираните казват, че имат доверие на новините в България и на медиите, приблизително същия резултат съм виждал в друг доклад, който излезе преди месец на института GLOBSEC – там 31% от българите казаха, че имат доверие в медиите в България) започваме да правим някакво боричкане и някакви борби кой е по-голям юнак в цялата тази работа, вместо да се опитаме да замълчим и да си зададем абсолютно други въпроси. 

И на трето място ще добавя, че е любопитно, че в развитите общества, където, разбира се, също има много сходни процеси и проблеми, дезинформация, недоверие към основните новинарски източници, новинарските издания поставиха акцента върху нещо друго и то е, че все повече хора и особено тези до 30-годишна възраст, умишлено избягват, целенасочено избягват четенето на новини, а много млади семейства ползват телевизора само като мултимедийна платформа. Оттук започва разговорът за проблема с този доклад , а именно използваната методология в него.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – в. "Дневник"

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пролетният ден на кариерата във Физическия факултет към СУ

Наука, образование и бизнес ще се срещнат във фоайето на Физическия факултет към СУ по време на Пролетния ден на кариерата във ФзФ (30 май) . В "Нашият ден" доц. д-р Владимир Божилов , зам.-декан на Факултета разказва за инициативата, чиято цел е да свърже работодатели и студенти, както и да покаже на бъдещите възпитаници възможностите за..

публикувано на 28.05.24 в 13:15

Отпадъкът – хибрид между природа и култура

Науката често се отнася до взаимовръзката ни с околния свят на всекидневно и дори на битово ниво. Отношението към боклука е показателно за ред характеристики на обществото. Всеки от нас има представа за "чистото общество" като подредено и напреднало и "мръсното общество" – затънало в проблеми и боклук. Дебатите по отношение на отпадъците мобилизират..

публикувано на 28.05.24 в 11:02
Иво Анев, Слава Савова, Георги Мъглов, Любо Стефанов, Радослав Чичев и Ивайло Захариев

Минералните бани и османското наследство

Минералните бани и османското наследство в България. Какво е културното, социалното и политическото значението на минералните бани днес? Заедно със Слава Савова, архитект и изследовател в Института за етнология и фолклористика на БАН, Любо Стефанов, сдружение "Княжевец", Иво Анев, икономист, специалист по водите. Георги Мъглов, гражданска инициатива..

публикувано на 28.05.24 в 08:50
Пламен Бейков

Балетът "Пожар" и мисията за възстановяване на Русенската опера

Балетът "Пожар" е амбициозен и провокативен проект, който директно адресира проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена Русенската опера след пожара през 2020 година. Тази продукция не само предизвиква публиката на Русе, но и всички институции и организации, от които зависи възстановяването на оперната сцена. Тя ще бъде представена..

обновено на 27.05.24 в 12:34