Не само държавните зрелостни изпити, но и всички национални и международни проверки на знанията и уменията на българските ученици показват, че системата на средното ни образование не дава очакваните резултати. Това се вижда от години, дори десетилетия, но за съжаление не се забелязват сериозни опити за промяна, която да обърне печалната тенденция.
Точно обратното – след всеки провал виждаме как едни и същи герои влизат в едни и същи роли, а "публиката" се включва по очаквания начин.
Първата реакция е гръмко медийно известяване за провала. Следва трескаво търсене на виновни и прехвърляне на топката между конкретно ангажираните в системата – учители към ученици и родители, родители към учители, понякога и към самата система.
Като контрапункт се явява някой, който ведро заявява, че в "неговия" град, училище, клас всичко е прекрасно, децата са показали блестящи резултати (без да споменава паралелното образование, за което семействата са вложили значителни средства). За разнообразие се споменава и някоя обективна причина като пандемията например.
Чуват се, разбира се, и много точни и задълбочени коментари, но те потъват в общия шум и перверзното забавление с ученическите "бисери". С това кръгът се затваря, за да се завърти при следващото оценяване.
Дали и тази година преживяхме поредния цикъл без изгледи за промяна – в рубриката "Всичко за образованието" питаме Ивелина Пашова, ръководителка на програмата "Училища за пример на фондация "Заедно в час". Какво би трябвало да се случи след поредното доказателство, че средното образование не дава очакваните резултати, има ли капацитет за задълбочен анализ на причините за провала и за предприемане на адекватни мерки за значително подобряване на качеството и резултатите от обучението на децата ни. Дали няма и заинтересувани от статуквото. Откъде е реално да тръгне инициативата за реформа на образованието.
Чуйте повече в звуковия файл
Ако е вярно, че знаменитата максима "Законо е врата у поле" принадлежи на прословутите с хитростта си шопи, то явно наблюдаваме повсеместна шопизация в сфери и равнища на всекидневието и държавните дела, в които до неотдавна поне видимо законите не можеха да се заобикалят като "врата у поле". Закони все пак има, всеки го знае, дори децата и това е..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg