"Ясен месец веч изгрява" се нарича прочутият странджански химн, написан от Яни Попов, който е музикалният образ на въстанието в Странджанския край – неразделна част от Илинденско-преображенското въстание през лятото на 1903 г.
Тъкмо в края на юни 1903 в местността "Петрова нива" се взема решение от ВМОРО за въстание в Одринския революционен окръг.
Говорим за събитията, предшестващи въстанието, за промененото съзнание на довчерашната рая в останалите още под османска власт територии на Балканския полуостров, но и за влиянието на България върху тези краища. Спираме се на образите на войводата Георги Кондолов, на друг войвода – Петър Васков, с произход от Македония, на отец Иван Бонев и други знакови фигури от региона.
Всъщност това е едно от предаванията това лято за Илинденско-преображенската епопея, от която тази година честваме 120-годишнина. Първият епизод е посветен повече на въстанието в Странджанско. За събитията на Петрова нива, за героизма на въстаниците и реакциите на дипломатическите служби разказват историците проф. Боряна Бужашка, Николай Поппетров, доцент Георги Граматиков и журналистката от Хасково Златка Михайлова.
Проф. Бужашка споделя как се възприема издадената в съавторство с президента Георги Първанов книга „Илинденско-преображенското въстание 1903 г. през погледа на европейските дипломати“. Николай Поппетров очертава общата обстановка в България и на Балканите тогава, прави и анализ на международната ситуация. Златка Михайлова добавя интересни щрихи към ликовете на някои от най-знаменитите поборници от този край. Георги Граматиков описва ситуацията в родното си село Покрован преди 120 години, създаването на комитети там и гибелта на някои от участниците в буната.
Предаването е част от цикъла "Непремълчаната история на Илинденско-преображенската епопея" в рамките на предаването "Премълчаната история".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
