На 4 юли 2023 г. се навършват 400 години от смъртта на английския ренесансов композитор Уилям Бърд (ок. 1540-1623) – авторът, наричан от съвременниците си Brittanicae Musicae Parens – "Родителя на британската музика". Обхванал всички жанрове на времето си, Бърд достига нови висоти в музиката на острова, като възражда английската песенна традиция, за да създаде обширен репертоар от консортни песни, които в последствие оказват силно влияние върху лютневите арии; за първи път канализира в по-висша степен имитационните похвати в сакралните форми на острова; собственоръчно основава английската вирджинална школа, която ще достигне своя апогей в следващото поколение на Джон Бул и Орландо Гибънс; и е първият английски автор, който употребява екстензивно музикално-риторични похвати с цел илюстрация на текста, макар и не в жанра на мадригала, както правят неговите колеги на континента, а в мотета.
Роден в Лондон, Бърд най-вероятно пее в Кралската капела, където е ученик на Томас Талис. През 1563 е назначен като органист и капелмайстор в катедралата в Линкън, като от достигналите до нас свидетелства става ясно, че е получавал завидно голяма заплата за времето. По време на работата му там между него и ръководството на катедралата възниква диспут – изглежда, че пуританските привърженици възразяват срещу продължителното свирене на орган на композитора по време на службите, като го смятат за прекалено католическо. Явно, че Бърд не е искал да отстъпи, защото се стига и до временно прекратяване на заплатата му. Подобна упоритост в католическата определеност на композитора в протестантска Англия по-късно ще се превърне в една от неговите отличителни черти.
Бърд се завръща в Лондон през 1572 г., за да поеме поста на органист в Кралската капела, редом с Томас Талис. В този период Бърд намира множество покровители – много от които с католически наклонности, но най-важният му патрон става самата кралица Елизабет I. През 1575 тя предоставя на Бърд и Талис ексклузивен патент за печатане на музика в Англия. Първата им публикация е колекция от техни мотети, създадени за изпълнение от 5 до 8 гласа, която поставя началото на известната поредица Cantiones sacrae.
Ако периодът между 1575 и 1591 се оказва особено плодотворен за творческата кариера на композитора, то това време се доказва и като много предизвикателно в личен план, заради гоненията над католици, които обхващат английското общество. В по-късните години от живота му, Бърд и семейството му ще бъдат многократно обвинявани, че разпространяват католически възгледи, но покровителството на кралица Елизабет I ги предпазва от присъда. През 80-те години на XVI век композиторът канализира таланта си именно в един от подчертано католическите жанрове – този на латинския мотет. Образците, които Бърд създава през този период, най-вероятно са били предназначени за изпълнение в домовете на други католически семейства. В някои от мотетите си Бърд демонстрира италианското влияние на Алфонсо Ферабоско – автор, който прекарва голямата част от кариерата си в Англия, и който от своя страна пък е последовател на стила на Орландо ди Ласо. Чрез Ферабоско Бърд се превръща в първия английски композитор, който истински усвоява имитативната полифония. Една техника, която е особено застъпена в творчеството на Бърд, е свързана с двойната имитация, при която дадена тема се разделя на две части, които след това свободно се комбинират и преработват.
Към края на 80-те години на XVI век композиторът се оказва единственият жив носител на патента за нотопечатане, предоставен му от кралицата, което му дава свободата да подреди, издаде и запази собствената си музика. Особено силен успех постига със сборника "Псалми, сонети и песни" от 1588 г., като в увода авторът обяснява, че по-голямата част от творбите в изданието са били създадени първо за един глас и консорт виоли, а в последствие са били адаптирани за изпълнение от пет вокални партии. Най-вероятно по този начин Бърд се е опитал да се възползва от новозародилия се по това време в Англия интерес към мадригала.
Около 1595 г. преследванията над католиците в Англия отново се засилват, затова Бърд се мести от Лондон в голямо имение в Есекс. Там той реализира последния монументален корпус в своето творчество – музика за проприума и ординариума на месата, предназначена специално за католическото богослужение. Една от последните публикации на Бърд е сборник с псалми, песни и сонети от 1611, който включва химни, шестгласни песни за консорт, както и песни в мадригален стил.
Този вторник (4 юли от 14 часа) в предаването "Музика хисторика" отбелязваме 400 години от кончината на Уилям Бърд с изпълнения на ансамблите Fretwork, The Cardinall's Musick, The Sixteen, Oxford Cammerata, Stile Antico и хора на колежа Модлин в Оксфорд.
Иван Иванов - Awaho е композитор, музикант и певец, добре познат от българската клубна сцена с участието си в групите Awake и Casual Threesome. Помним го и като финалист в осмото издание на телевизионния формат "Гласът на България", гледали сме го преди години в главната роля в мюзикъла "Исус Христос - суперзвезда" в Националния музикален театър.
Те са инди, но имат суперхитове. Музиката им е депресивно интелектуална, но и красиво мелодична, сякаш наднича иззад слънчева мъгла. Парчетата им са бавни и бързи. Те са брит поп, но и гаражен рок. Свирят в малки клубове и на големи стадиони. Годините и събитията са оплели с многобройни невидими нишки сърцата, умовете, надеждите, желанията и..
Записът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Излезе от печат сборникът "Избрани хорови творби" на композитора, диригент и преподавател в Нов български университет – проф. д-р Георги Петков. Изданието съдържа 22 песни от различни фолклорни области, които проф. Петков е писал за различните състави, с които е работил през годините. "Реших, че е дошло време да предоставя на колегите хорови..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg