Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският език (като) чужд

Снимката е илюстративна
Снимка: Министерство на образованието

Темата като че ли е съвсем ясна, когато става дума за преподаване на български език на чужденци. Тази дейност има стари традиции у нас, но днешният ден поставя и доста нерешени въпроси като липсата на ясен стандарт за преподаване и прилагането на европейската езикова рамка по отношение на българския език, казва доц. Венера Байчева от катедра "Български език като чужд" във Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Тя е ръководителка на новата магистърска програма "Приложна лингвистика – преподаване на български език като чужд".

доц. Венера БайчеваОт следващата академична година студентите ще бъдат подготвяни да преподават на чужденци, в българските училища зад граница, но и на български деца с различен майчин език. Екипът на Катедрата си е поставил задачата да работи в три основни посоки – програми за обучение, учебници и методика.  

По обясними причини обликът и числото на чужденците, които подлежат на обучение по български език, в последните няколко години търпи драстична промяна. Това също налага преосмисляне на методиката и учебните пособия. "Надяваме се догодина да имаме първия интерактивен учебник, който ще може да се използва и като приложение, т.е. ще бъде наистина общодостъпен", споделя доц. Байчева.

През месец ноември Катедрата съвместно с Асоциацията на преподавателите по български език като чужд организират в Харманли международна научно-приложна конференция "Контакт на езици и култури – българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци". Очакванията са за плодотворна среща на академичния свят, практикуващи преподаватели, неправителствени организации и държавни институции.

Що се отнася до преподаването на български език в системата на средното ни образование, незадоволителните резултати на децата с различен майчин език, но и на всички ученици, ако се съди по резултатите от национални и международни оценявания, то подлежи на сериозно преосмисляне. Дали методиката обучението по чужд език не би дала полезни идеи за промяна на преподаването на български език в посока практическо усвояване и придобиване на умения за сметка на теорията.

Чуйте как отговаря на въпроса доц. Байчева в звуковия файл.

Снимка – Министерство на образованието и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10