На фона на ниската средна оценка на матурата по български език и литература за всички зрелостници в общественото пространство станаха известни случаи на цели випуски, показали слаб или малко над слаб резултат. Това естествено предизвика възмущение, обвинения и оправдания. Какво обаче се крие зад стряскащите факти. В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме с преподаватели от Професионалната гимназия по селско стопанство "Бузема" в София.
Повод за разговора е писмо на учителите от друга професионална гимназия в малък провинциален град до местна електронна медия. В него те изразяват болката и обидата си от несправедливите обвинения към тях за слабия резултат на зрелостниците от гимназията. Въпреки усилията им и старанието на самите ученици, пишат те, е невъзможно да се наваксат огромните пропуски в знанията и уменията им по български език. Повечето от учениците нямат подкрепа от семействата, защото живеят без родители, някои трябва да работят, за да се издържат. Авторите на писмото не пожелаха да участват в предаването заради чувството на обида и притеснение от евентуални негативни последствия.
Каква е ситуацията в ПГСС "Бузема", питаме директорката на училището Иванка Станчева, заместник-директорката по учебната дейност Цветина Владимирова и старшата учителка по професионална подготовка инж. Лидия Василева.
Учениците са почти 100% от ромски произход, от семейства, за които образованието не е приоритет, ранните бракове са чести, малко от тях продължават образованието си до 12 клас. Държат да завършат 10 заради шофьорската книжка. Много от учениците трудно четат. Съвсем малка част от достигналите до края на 12 клас се явяват на зрелостен изпит (8 от 24 завършили тази година).
Учителският екип влага много старание да привлече интереса и да включи в разнообразни прояви учениците, някои от които са със специални потребности. Използват се електронни платформи, много нагледни материали, интерактивни игри, обучение на открито в големия двор на гимназията. При общообразователните предмети обаче рамката на стандарта за всички професионални гимназии не позволява достатъчна гъвкавост.
Повече свобода за приспособяване на програмата към възможностите и интересите на учениците има в часовете за професионална подготовка. Професиите, за които се обучават, са техник-озеленител, специалност "Цветарство", "Трайни насаждения" и новата специалност "Планински водач". Перспективите за реализация са отлични, тъй като има търсене и добро заплащане. Извеждането от гетото и смяната на средата имат изключително благотворно влияние върху децата и им показва свят, различен от този, с който са свикнали.
За съжаление преподавателският екип не се чувства подкрепен от институциите, с които има общи задачи. Сигналите до социалните служби в повечето случаи остават без ефект, казва директорката. Посещенията по домовете на учениците, застрашени от отпадане, се правят единствено от учителите и образователния медиатор на училището. Спирането на детските надбавки при неизвинени отсъствия сега е за цялата година и това има обратен ефект, тъй като родителите не виждат смисъл да изпратят отново децата си в училище до изтичането на годината.
Чуйте в звуковия файл.
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
Йордан Радичков има рожден ден на 24 октомври, на същата дата за пореден път в град Берковица се връчва наградата на негово име за публикуван сборник с..
"Като диригент на Софийския духов оркестър, за Деня на народните будители, заедно с Общинския културен институт "Искър", ежегодно организирам концерт, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
