Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Болката на учителите от "неелитните" професионални гимназии

Снимка: pgss-buzema.eu

На фона на ниската средна оценка на матурата по български език и литература за всички зрелостници в общественото пространство станаха известни случаи на цели випуски, показали слаб или малко над слаб резултат. Това естествено предизвика възмущение, обвинения и оправдания. Какво обаче се крие зад стряскащите факти. В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме с преподаватели от Професионалната гимназия по селско стопанство "Бузема" в София.

Повод за разговора е писмо на учителите от друга професионална гимназия в малък провинциален град до местна електронна медия. В него те изразяват болката и обидата си от несправедливите обвинения към тях за слабия резултат на зрелостниците от гимназията. Въпреки усилията им и старанието на самите ученици, пишат те, е невъзможно да се наваксат огромните пропуски в знанията и уменията им по български език. Повечето от учениците нямат подкрепа от семействата, защото живеят без родители, някои трябва да работят, за да се издържат. Авторите на писмото не пожелаха да участват в предаването заради чувството на обида и притеснение от евентуални негативни последствия.

Каква е ситуацията в ПГСС "Бузема", питаме директорката на училището Иванка Станчева, заместник-директорката по учебната дейност Цветина Владимирова и старшата учителка по професионална подготовка инж. Лидия Василева.


Учениците са почти 100% от ромски произход, от семейства, за които образованието не е приоритет, ранните бракове са чести, малко от тях продължават образованието си до 12 клас. Държат да завършат 10 заради шофьорската книжка. Много от учениците трудно четат. Съвсем малка част от достигналите до края на 12 клас се явяват на зрелостен изпит (8 от 24 завършили тази година).

Учителският екип влага много старание да привлече интереса и да включи в разнообразни прояви учениците, някои от които са със специални потребности. Използват се електронни платформи, много нагледни материали, интерактивни игри, обучение на открито в големия двор на гимназията. При общообразователните предмети обаче рамката на стандарта за всички професионални гимназии не позволява достатъчна гъвкавост.

Повече свобода за приспособяване на програмата към възможностите и интересите на учениците има в часовете за професионална подготовка. Професиите, за които се обучават, са техник-озеленител, специалност "Цветарство", "Трайни насаждения" и новата специалност "Планински водач". Перспективите за реализация са отлични, тъй като има търсене и добро заплащане. Извеждането от гетото и смяната на средата имат изключително благотворно влияние върху децата и им показва свят, различен от този, с който са свикнали.


За съжаление преподавателският екип не се чувства подкрепен от институциите, с които има общи задачи. Сигналите до социалните служби в повечето случаи остават без ефект, казва директорката. Посещенията по домовете на учениците, застрашени от отпадане, се правят единствено от учителите и образователния медиатор на училището. Спирането на детските надбавки при неизвинени отсъствия сега е за цялата година и това има обратен ефект, тъй като родителите не виждат смисъл да изпратят отново децата си в училище до изтичането на годината.

Чуйте в звуковия файл.

Снимки: ПГСС "Бузема"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54
На ХV-ия фестивал журито обяви Десислава Мусинска за победител на FameLab България 2025

Десислава Мусинска – българският глас на науката на FameLab

Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...

публикувано на 25.11.25 в 13:25
Афиш на събитието

Вроден ли е страхът ни от змиите? Експерт обяснява

Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..

обновено на 25.11.25 в 13:22