За близо трите десетилетия ефирен живот на предаването "За думите", в които трайно и целенасочено се интересуваме не само от историята и богатството на българския език, но и от явленията и процесите в речта на днешните българи, неведнъж установяваме един необясним и удивителен факт. Непрекъснато спадащото равнище на езиковата култура и доказаната чрез национални и международни оценявания ниска степен на буквална и функционална грамотност на младите ни най-малко не нарушават спокойствието и увереността на експертите от МОН в правилността и далновидността на действията им.
На обществеността, съставена от лаици и обикновени простосмъртни, се съобщава как се мести "материал" от един клас в друг, как родната литературна класика остава непокътната и същевременно в програмата се въвеждат съвременни автори и произведения, как всичко се променя плавно, но сигурно към усвояване на умения и компетентности.
Надяваме се впечатленията ни да са погрешни, но и този път след ярките доказателства за катастрофално ниското равнище на знания и умения конкретно по български език не се забелязва особена тревога у същите тези образователни чиновници, пардон, експерти, които обещават за пореден път задълбочени анализи и решителни мерки с дългосрочни перспективи. Интересно би било да се провери какъв процент от обществеността, съставена от лаици и обикновени простосмъртни, вярва, че този път наистина ще се направи нещо смислено и решително с истинска грижа за учениците и за бъдещето на държавата ни.
Дали обаче си представяме какво бъдеще очаква общество, съставено преобладаващо от неграмотни или полуграмотни "граждани" и може би от малък високообразован и осъзнат елит.
В поредното издание на предаването обръщаме поглед тъкмо към този елит в перспектива, който предполагаме, че се подготвя в елитните гимназии в столицата и страната. В случая употребяваме думата "елит" без ирония, защото имаме предвид тези най-желани училища с дългогодишни традиции, които подбират учениците си след тежки изпити в края на основното образование.
За какво е показателен този подбор, какво причинява на децата, как продължава обучението им по български език и литература в гимназиалния етап и какво точно оценява матурата в края му. За това разговаряме с двама преподаватели в две реномирани училища – Дияна Боева от Езиковата гимназия "Гео Милев" в Добрич и Мариян Кънчев от Националната гимназия за древни езици и култури в София.
Ако "оправдаваме" провала на учениците от маргинализирани общности, социално слаби и необразовани семейства тъкмо с неблагоприятната среда, как да си обясним неудовлетворението и чувството за пропилени усилия и значителни средства у децата на образовани и амбициозни родители, с добри доходи.
Ако матурата трябва да покаже добро общо владеене на езика и боравене с устен и писмен текст, какво доказва интерпретативното съчинение върху поетично произведение или есето – творчески заложби и оригинална мисъл или ловко боравене с клишета и приемливи за оценяващите позиции… И ако доброто владеене на езика е задължително за всеки гражданин, независимо от професията му, дали точно творческите заложби в областта на литературата са ключът към успешно бъдеще в живота, за който литературата иначе е безкрайно полезна…
Чуйте разговора в звуковия файл.
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp,..
Световноизвестният певец, композитор и продуцент Пласидо Доминго - младши, син на прочутия испански тенор, представя през март за първи път в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg