В съботната вечер (29 юли от 20 часа) ще звучи музика от Рихард Вагнер.
Поводът: през 2023 светът отбелязва 210 години от рождението на гениалния композитор. Всеки път, когато си припомняме "Тристан и Изолда", изживяването наистина е невероятно. Премиерния спектакъл в Мюнхен на 10 юни1865 г. ръководи Ханс фон Бюлов. Поставят операта в Лондон и Виена, а след смъртта на автора Феликс Мотл я представя в Байройт.
Ще надникнем в архивите на фестивала, изданието от 1969 г. Режисьор е Виланд Вагнер, диригент – Карл Бьом, а главните роли са поверени на Биргит Нилсон и Волфганг Виндгасен.
"Тристан и Изолда" се появява в разгара на работата върху тетралогията "Пръстенът на нибелунга", но сюжетът по келтска легенда от 13 век така обсебва Вагнер, че всичко друго остава на заден план. През 1859, само за две години, завършва едно от най-страстните си творения. Вдъхновено без съмнение от изпепеляващата любов към Матилде Везандонк. По това време Вагнер е в Швейцария – в изгнание след погрома на Дрезденското въстание. Все по-силно му влияят философските възгледи на Шопенхауер. Оттам и песимистичният колорит, който придава специфично звучене на гениалната партитура. Според автора на "Тристан и Изолда" любовта е и живот, и смърт. Денят е враг на влюбените, принудени да крият чувствата си. Нощта – техен най-верен приятел и закрилник. Непоносима е мисълта за раздяла, затова смъртта е единствен изход. Във всецялата отдаденост Вагнер открива истинската любов, лишена от суета и всякакви условности.
Наричат "Тристан и Изолда" най-великата музикална поема за любовта, победила смъртта. Опера, която в най-голяма степен отразява новаторските търсения на Рихард Вагнер. Невиждан по мащабите си епос: прочутата сцена на Тристан и Изолда из второ действие трудно може да се нарече дует – та нейната продължителност побира цяло действие в обичайния смисъл на това понятие. Музикалната тъкан е изградена от сложна плетеница от лайтмотиви, а гениалните тристановски хармонии и днес удивляват познавачите. Божествените дължини пък с рядко срещана романтична приповдигнатост, доведена до невиждан екстаз, са сериозно изпитание и за най-добрите.
Имате шанса да чуете сопраното Биргит Нилсон като Изолда. "Винаги съм се усещала в свои води в драматичните роли. Там има предизвикателства! Не обичам да пея тихо и романтично, изнервям се. Що се отнася до това, колко пъти съм умирала от любов на сцената като Изолда: точно 209 пъти! Смятам, че това е световен рекорд", твърди Биргит Нилсон.
16 август 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен). Изпълнява..
На 23 и 24 август в подбалканското село Антон ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи", посветено на композитора и пианиста Михаил Големинов. За тазгодишното издание на фестивала е разговорът в "Нашият ден" с Анжела Тошева , пианист, педагог и артистичен директор на фестивала. Михаил..
В последните години се наблюдава засилен интерес към българския фолклор. В предаването "Какво се случва" темата коментираха телевизионният водещ и певец Даниел Спасов и радиоводещият, хореограф и певец Ивайло Маджаров. Маджаров сподели, че съществуват много фестивали, празници, събития, свързани с народната песен, и места, в които изява получават..
"Егаси феста"! Вие какво се смеете? Точно така се нарича най-мащабното хип-хоп събитие за лято 2025-та в България. Третото издание обещава да превърне Морската гара в Бургас в епицентър на черните ритми. Експлозивна комбинация от рап, живи инструменти и танци – истинско шоу без аналог с легендарни имена от 90-те и 2000-те. То събира над 20..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи, тъй като през 2022 неговият земен път приключва. Предаването е посветено на баса Емил Желев. Той завършва Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Благовеста..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg