"Разорението на тракийските българи" е забележителен труд на професор Любомир Милетич, в който ученият добросъвестно документира трагичните обстоятелства около прогонванията с елемент на геноцид на нашите сънародници от одринска и беломорска Тракия през 1913 г. след Междусъюзническата война. В понятието "разорение", наложено от Любомир Милетич в прословутата му книга, влизат много аспекти на трагедията – насилия, убийства, бежански потоци, но най-вече – обезбългаряване на големи територии, съсипване на стопанства и родове, изграждали с векове бита си.
В разговор с професор Светлозар Елдъров, с доцент Ваня Стоянова, научен секретар на Тракийския научен институт, с Иван Бунков, журналист и главен редактор на "Нов живот" в Кърджали, и с Георги Андреев, директор на ансамбъл "Филип Кутев", узнаваме както подробности от историческите събития тогава, така и с какви прояви ще бъде почетена паметта на нашите бежанци от гоненията. Узнаваме и че когато това става чрез облагородяващия дух на изкуствата, това говори за сила и надмогване на болезнените спомени, още пазени от родове и семейства из цяла България.
Професор Елдъров се спира и на военния аспект на трагедията, предизвикана от опразване на току-що завоюваните територии от българските войски, оставили местното население на произвола на башибозушките орди. Доцент Стоянова разказва за спонтанни прояви на човеколюбие от отделни противникови войници, както и за двуострата сила на понятието "национализъм", а Иван Бунков говори за арт-проявите, предвидени да увенчаят честването в родното му тригранично село Хухла, както и за 42-ата избити хухленци по време на трагедията.
Георги Андреев пък информира за двата концерта на ръководения от него ансамбъл, които ще бъдат изнесени на връх "Св. Илия".
Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание „Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...
На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..
На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..
Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Натуралните плодови ликьори се приготвят в България предимно за домашна употреба, а това често е предпоставка рецептите да се загубят, знанието и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
