"Разорението на тракийските българи" е забележителен труд на професор Любомир Милетич, в който ученият добросъвестно документира трагичните обстоятелства около прогонванията с елемент на геноцид на нашите сънародници от одринска и беломорска Тракия през 1913 г. след Междусъюзническата война. В понятието "разорение", наложено от Любомир Милетич в прословутата му книга, влизат много аспекти на трагедията – насилия, убийства, бежански потоци, но най-вече – обезбългаряване на големи територии, съсипване на стопанства и родове, изграждали с векове бита си.
В разговор с професор Светлозар Елдъров, с доцент Ваня Стоянова, научен секретар на Тракийския научен институт, с Иван Бунков, журналист и главен редактор на "Нов живот" в Кърджали, и с Георги Андреев, директор на ансамбъл "Филип Кутев", узнаваме както подробности от историческите събития тогава, така и с какви прояви ще бъде почетена паметта на нашите бежанци от гоненията. Узнаваме и че когато това става чрез облагородяващия дух на изкуствата, това говори за сила и надмогване на болезнените спомени, още пазени от родове и семейства из цяла България.
Професор Елдъров се спира и на военния аспект на трагедията, предизвикана от опразване на току-що завоюваните територии от българските войски, оставили местното население на произвола на башибозушките орди. Доцент Стоянова разказва за спонтанни прояви на човеколюбие от отделни противникови войници, както и за двуострата сила на понятието "национализъм", а Иван Бунков говори за арт-проявите, предвидени да увенчаят честването в родното му тригранично село Хухла, както и за 42-ата избити хухленци по време на трагедията.
Георги Андреев пък информира за двата концерта на ръководения от него ансамбъл, които ще бъдат изнесени на връх "Св. Илия".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
