Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Имат ли алтернатива санкциите, за да цари ред и спокойствие в клас

Снимка: БНР

Освен че показват силно разминаване със съвременната педагогическа мисъл и практики, периодично отправяните призиви за въвеждане на строги санкции за "ученици агресори и родители без родителско призвание" от страна на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" може да дадат повод и за по-сериозно обсъждане на проблема с насилието в училище.

Увеличават ли се проявите на агресия сред учениците, има ли предпоставки за това в самата система на образование, какви мерки могат да предотвратят или да се справят с агресията, кои са лицата и институциите, които трябва да си взаимодействат, за да бъде учебната среда безопасна и стимулираща, как в други страни противодействат на насилието в училище. С тези въпроси в рубриката "Всичко за образованието" се обърнахме към Марияна Георгиева, психолог и образователен експерт, запозната с образователните системи на Германия, Австрия, Ирландия, Англия, Дания и Финландия.

Марияна Георгиева: "Наказанията и санкциите са един тип авторитарно налагане на нещо, което цели промяна на поведението. В България понеже ние нямаме договорена споделена визия какво очакваме като бъдещи граждани, какво училището да развива в нашите деца, така че те да бъдат бъдещи граждани, каквито се очаква от нашето общество, така че наказанието е един вид някакво лично разбиране за това какво поведение искаме от децата… Наказанията са някаква форма на безсилие, че ние не можем да дадем някаква радост, не можем да дадем споделеност, приемане на децата в нашата образователна система...

Дали образователната система създава предпоставки да имаме високо насилие в училище, бих отговорила категорично да. Най-малкото, ако почнете от това какви са възможностите за движение на едно дете в рамките на едно училище, в рамките на часовете. Представете си едно дете, което сутрин влиза в училище в 8 и излиза в 3 или в 4, от какво движение има нужда тялото му и какво ние му предлагаме като възможност…

Първото и основно нещо е личността на учителя и как учителят реагира на тези прояви… Бих казала, че в това отношение България много изостава по отношение на работенето със самата личност на учителя – доколко в университета освен с методики или познания по предметите всъщност се работи с личността на учителя, кои са неговите нагласи, които повлияват поведението му, кои са онези страни на личността му, които не му помагат да създава мир в класната стая…

Много ми се иска да кажа, че мерките или изобщо това, което се прилага като мерки в България, трябва да стъпва на изследователски данни, т.е., когато предлагаме дадена мярка, трябва да направим своето изследване, което да показва, че наистина това ще доведе до целите, които си поставяме. Т.е. имаме ли изследователски данни, които показват, че ако изключим детето или въведем оценка за поведението, това наистина ще доведе до промяна на това, което се случва в училище… Струва ми се, че голяма част от мерките в България, които се предлагат без те да стъпват на изследвания и изследователски данни, които да показват, че наистина има ефект от тази мярка."

Целия разговор чуйте в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Костадинов

Еврика! Успешни българи: Георги Костадинов

"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова.  На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..

публикувано на 11.08.25 в 17:00
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Храмът на Артемида в Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20