Имат ли алтернатива санкциите, за да цари ред и спокойствие в клас

Освен че показват силно разминаване със съвременната педагогическа мисъл и практики, периодично отправяните призиви за въвеждане на строги санкции за "ученици агресори и родители без родителско призвание" от страна на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" може да дадат повод и за по-сериозно обсъждане на проблема с насилието в училище.

Увеличават ли се проявите на агресия сред учениците, има ли предпоставки за това в самата система на образование, какви мерки могат да предотвратят или да се справят с агресията, кои са лицата и институциите, които трябва да си взаимодействат, за да бъде учебната среда безопасна и стимулираща, как в други страни противодействат на насилието в училище. С тези въпроси в рубриката "Всичко за образованието" се обърнахме към Марияна Георгиева, психолог и образователен експерт, запозната с образователните системи на Германия, Австрия, Ирландия, Англия, Дания и Финландия.

Марияна Георгиева: "Наказанията и санкциите са един тип авторитарно налагане на нещо, което цели промяна на поведението. В България понеже ние нямаме договорена споделена визия какво очакваме като бъдещи граждани, какво училището да развива в нашите деца, така че те да бъдат бъдещи граждани, каквито се очаква от нашето общество, така че наказанието е един вид някакво лично разбиране за това какво поведение искаме от децата… Наказанията са някаква форма на безсилие, че ние не можем да дадем някаква радост, не можем да дадем споделеност, приемане на децата в нашата образователна система...

Дали образователната система създава предпоставки да имаме високо насилие в училище, бих отговорила категорично да. Най-малкото, ако почнете от това какви са възможностите за движение на едно дете в рамките на едно училище, в рамките на часовете. Представете си едно дете, което сутрин влиза в училище в 8 и излиза в 3 или в 4, от какво движение има нужда тялото му и какво ние му предлагаме като възможност…

Първото и основно нещо е личността на учителя и как учителят реагира на тези прояви… Бих казала, че в това отношение България много изостава по отношение на работенето със самата личност на учителя – доколко в университета освен с методики или познания по предметите всъщност се работи с личността на учителя, кои са неговите нагласи, които повлияват поведението му, кои са онези страни на личността му, които не му помагат да създава мир в класната стая…

Много ми се иска да кажа, че мерките или изобщо това, което се прилага като мерки в България, трябва да стъпва на изследователски данни, т.е., когато предлагаме дадена мярка, трябва да направим своето изследване, което да показва, че наистина това ще доведе до целите, които си поставяме. Т.е. имаме ли изследователски данни, които показват, че ако изключим детето или въведем оценка за поведението, това наистина ще доведе до промяна на това, което се случва в училище… Струва ми се, че голяма част от мерките в България, които се предлагат без те да стъпват на изследвания и изследователски данни, които да показват, че наистина има ефект от тази мярка."

Целия разговор чуйте в звуковия файл