Освен че показват силно разминаване със съвременната педагогическа мисъл и практики, периодично отправяните призиви за въвеждане на строги санкции за "ученици агресори и родители без родителско призвание" от страна на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" може да дадат повод и за по-сериозно обсъждане на проблема с насилието в училище.
Увеличават ли се проявите на агресия сред учениците, има ли предпоставки за това в самата система на образование, какви мерки могат да предотвратят или да се справят с агресията, кои са лицата и институциите, които трябва да си взаимодействат, за да бъде учебната среда безопасна и стимулираща, как в други страни противодействат на насилието в училище. С тези въпроси в рубриката "Всичко за образованието" се обърнахме към Марияна Георгиева, психолог и образователен експерт, запозната с образователните системи на Германия, Австрия, Ирландия, Англия, Дания и Финландия.
Марияна Георгиева: "Наказанията и санкциите са един тип авторитарно налагане на нещо, което цели промяна на поведението. В България понеже ние нямаме договорена споделена визия какво очакваме като бъдещи граждани, какво училището да развива в нашите деца, така че те да бъдат бъдещи граждани, каквито се очаква от нашето общество, така че наказанието е един вид някакво лично разбиране за това какво поведение искаме от децата… Наказанията са някаква форма на безсилие, че ние не можем да дадем някаква радост, не можем да дадем споделеност, приемане на децата в нашата образователна система...
Дали образователната система създава предпоставки да имаме високо насилие в училище, бих отговорила категорично да. Най-малкото, ако почнете от това какви са възможностите за движение на едно дете в рамките на едно училище, в рамките на часовете. Представете си едно дете, което сутрин влиза в училище в 8 и излиза в 3 или в 4, от какво движение има нужда тялото му и какво ние му предлагаме като възможност…
Първото и основно нещо е личността на учителя и как учителят реагира на тези прояви… Бих казала, че в това отношение България много изостава по отношение на работенето със самата личност на учителя – доколко в университета освен с методики или познания по предметите всъщност се работи с личността на учителя, кои са неговите нагласи, които повлияват поведението му, кои са онези страни на личността му, които не му помагат да създава мир в класната стая…
Много ми се иска да кажа, че мерките или изобщо това, което се прилага като мерки в България, трябва да стъпва на изследователски данни, т.е., когато предлагаме дадена мярка, трябва да направим своето изследване, което да показва, че наистина това ще доведе до целите, които си поставяме. Т.е. имаме ли изследователски данни, които показват, че ако изключим детето или въведем оценка за поведението, това наистина ще доведе до промяна на това, което се случва в училище… Струва ми се, че голяма част от мерките в България, които се предлагат без те да стъпват на изследвания и изследователски данни, които да показват, че наистина има ефект от тази мярка."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
Представете си място, където можете да рисувате със светлина, да стъпите в безкрайността или да станете част от екипажа на космически кораб. Това може да се случи в Бургас в новооткрития Музей на невъзможното. Илиян Димитров и Ивайло Ценкински са автори на идеята и реализацията на този интересен и модерен музей! Тяхно дело са и е са интересните..
Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит базар, където са се продавали фини тъкани, ориенталски килими и специфичните кози кожи, с които градът бил прочут навред. Покритият базар имал дебели дървени порти, а във вътрешността му били разположени..
Преди десетина дни Иван Костов, един от най-важните политици на прехода в България, дари своя архив на Държавна агенция "Архиви". Безспорно значим жест, който ще осигури на бъдещите изследователи обосновано да проучват и детайлно да възстановяват движението на страната ни към демокрация и пазарно стопанство. Иван Костов призова и други политици..
На 22 октомври 2024 г. България беше домакин на Международния форум "Бъдеще 2.0: инвестиции в грамотността за демокрация, устойчиво развитие и човешки капитал". Целта на събитието бе да очертае връзката между намаляващите нива в уменията за извличане на информация при четене, които водят до редица обществени проблеми. Водещи експерти в сферата на..
Проявата се провежда всяка година в различни държави, в категория 9-12-годишни – за втори път. Домакини бяха две български училища – ЧСУ "Български школо" и 191 ОУ "Отец Паисий" в с. Железница. За седмица близо 60 деца от 9 държави в различни континенти гостуваха в български семейства и се включиха в разнообразни дейности. Обединяващата тема тази..
Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит..
Тъмната страна на "чудовището" "Телеграм" – тайни групи за детска порнография, продажба на наркотици и други незаконни дейности – коментират в..
След вчерашните парламентарни избори за Народно събрание, социологът Яница Петкова от агенция "Галъп" сподели първите резултати в предаването "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg