Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Златната роза" на сериалите

"Есента на демона" на Евтим Милошев е един от четирите сериала, които "Златна роза" 2023 представи за първи път в програмата си

Кадър от "Есента на демона"

Фестивалът на българския игрален филм за първи път включи сериали в програмата си.

През януари 2022 година в Закона за филмовата индустрия влязоха в сила промените, според които сериалите могат да получават държавна помощ – 3 млн. лева на година по специална отделна схема на финансиране. Уточнението тук е, че става дума за сериали с от 6 до 14 епизода, чието излъчване може да е както в телевизиите, така и в интернет платформите, а субсидията им покрива само 30% от разходите по заснемането.

Приетите промени в Закона доведоха и до това развитие – специална конкурсна програма в рамките на "Златна роза" 2023. Подобни тенденции се наблюдават в различни световни и европейски фестивали.

"Златна роза" организира и дискусия на тема, свързана с най-гледаните филмови български сериали. А тези, които включи в селекцията си, са "Вина", "Войната на буквите", "Отдел "Издирване" и "Есента на демона".

Последният е продължението на успешния у нас и извън рамките на страната ни сериал "Дяволското гърло". Той стана повод и в "Кино с думи" – предаването по програма "Христо Ботев" на БНР, което разглежда и представя различните измерения на родното седмо изкуство – да се заговори за предизвикателствата и перспективите пред сериалите, за същността на тяхната форма, за темите, които засягат, и за средата, в която съществуват, а и за сюжета на самия сериал, който очакваме на телевизионен екран тази година – "Есента на демона"

Той отново разказва заплетена криминална история, в която главно място ще заеме справедливостта. Виждаме вече бившите полицаи Миа – Теодора Духовникова, и Филип – Владимир Карамазов, да търсят решение на серия от убийства, при това на видни граждани, които този път се случват в средновековната българска столица Велико Търново. Убийствата са ритуални, по методи на екзекуции от миналото, а убиецът сякаш иска да върне "Крумовите закони". С това се опитва и да изземе функциите на държавата, неспособна да въздаде въпросната справедливост.

Режисьор на сериала отново е Певел Г. Веснаков, оператори са Иван Вацов и Николай Бекярски, а сценарист на историята за нарушената и недадена справедливост, която преплита в себе си серия от престъпни сюжети, е Иван Спасов. В ролите виждаме още Мариан Вълев, Ирмена Чичикова, Димо Алексиев, Христина Апостолова, Асен Блатечки, Рая Пеева, Веселин Петров и Николай Николаев.

"Велико Търново беше мястото, което избрахме за снимките на втория сезон, защото във формата на тази криминална драма, каквато е като жанрова определеност "Дяволското гърло", локацията – или мястото, на което се развива историята – винаги е герой. Много мислехме къде да бъде вторият сезон, след като първият беше в Родопите, и избрахме именно Търново. Тя не е просто старопрестолната ни столица, това е нашата историческа и духовна столица на България според решение на Народното събрание. Великолепно място, великолепен град, изключително кинематографичен", каза продуцентът Евтим Милошев.

В "Кино с думи" той разказа за колективната отговорност, която носят създателите на един такъв филмов проект, и за пътя на културния продукт, в основата на който стои съдържанието, посланията и художествената му стойност. Не въпросите за формата и нейното възприятие.

"Това, което би било интересно на зрителите, е, че този проект – "Дяволското гърло“, първи сезон – беше едно от най-трудните неща, които сме правили. Изискваше голямо усилие, както и сега новият сезон също – много усилия и невероятно дълга подготовка, а и свръхжелание от всички и мобилизация, за да бъде реализиран. Снимките са много натоварени, трудни, на труднодостъпни места, терени. Идеята на този проект е да представи на българските зрители такъв продукт, който е една идея по-рядко, да не кажа почти никога, се вижда по нашите ширини. Това де факто означава, че сме много амбициозни в начинанието, с което сме се захванали. Надявам се да оправдаем очакванията на зрителите", каза и режисьорът Павел Г. Веснаков.

Той обясни, че от жанрова гледна точка това е една криминална история, която има много драматични моменти, и историята стъпва дълбоко в българската история. Затова и Търново е толкова важно място като среда и атмосфера. По негови думи повествованието е интригуващо, а динамиката – много висока с всяка следваща серия. С това и се отличава от всички сериали, по които е работил до момента. В "Есента на демона" не е важен толкова обемът, колкото смисълът и качеството на дванайсетте серии.

А по отношение на темите, които киното засяга и към които трябва да се обръща, Павел Веснаков добави:

"Мен винаги са ме вълнували темите за себепознанието и нашето място във Вселена – къде се намираме, какъв е смисълът изобщо ние да съществуваме, с какво допринасяме и с какво не допринасяме. Винаги съм харесвал филмите или книгите, произведенията на изкуството, които предоставят възможност на човек да тръгне на пътешествие, което те променя по някакъв начин. Ако всяко нещо, което аз правя, оставя хората безразлични – бих бил много разочарован. Темите са безкрайно много, от една страна, а от друга – всички теми са вече разисквани. Затова за мен е по-важно това, което правим, темата, с която се занимаваме, да не оставя хората безразлични, а да им дава възможност да се променят, ако ѝ обърнат достатъчно внимание, ако се замислят върху нея. От тази гледна точка най-важните теми са може би – сигурно е малко клиширано да казваме битката между доброто и злото, но от друга страна – битката между доброто и доброто ми се струва, че започва да става все по-актуална. Всяка една гледна точка е права за себе си, в обществото, в което живеем, винаги има две гледни точки и почти винаги всеки е абсолютно в правотата си. И на мен ми харесва такава драматургия, която сблъсква точно това – някакви несъвместими светове, които са прави за себе си, но трябва да намерят начин да съществуват заедно."

Христина Апостолова, която е част от актьорския състав на "Есента на демона", а и сценарист по принцип, смята, че вече е по-важно не какво разказваме, а как го разказваме. Тя изказа мнение и за средата, за която и тримата говорят и която се опитват да направят по-топла и благоприятна за съвместно творчество:

"Ако погледнем на всичко това като на едни хора, които са много различни сами по себе си, но обединени около една обща кауза, идея, и всеки намира своя начин да се вмести, за да се случи общото, ето така бихме могли да живеем и да творим по-лесно. Ако не се приемаме едни други като врагове, защото се случват и много добри неща в последните години – и със сериалите, и с киното, отвори се културният пазар."

За "Есента на демона" допълни още, че:

"Този сериал е не само история за възмездието, но разглежда и едни такива, по-особени страни, които кореспондират с ежедневието, защото се занимава и с това – когато ти си неудовлетворен от факта, че общност, държава или институция не стои зад гърба ти, имаш ли право да правораздаваш сам. Въпросите на отмъщението всъщност."

Целия разговор с Евтим Милошев, Павел Г. Веснаков и Христина Апостолова чуйте в звуковия файл.

Снимка – "Златна роза" 2023
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25