В празничното издание на 1 октомври слушателите имат уникалната възможност да чуят нови записи от три от най-престижните музикални сцени в света: Берлинската филхармония, Залцбургския фестивал и зала "Херкулес" в Мюнхен.
На 21 октомври миналата година в прочутата Херкулесова зала в Мюнхен публиката горещо е аплодирала великолепния руски пианист с американски паспорт Кирил Герщайн на концерт с Баварските радиосимфоници, дирижирани от музикалния директор на Елбфилхармонията в Хамбург – американеца Алан Гилбърт. По изрична молба на Кирил Герщайн – резидентен артист на Баварското радио през миналия сезон, концертът започва не с първоначално планираната Рапсодия на Рахманинов, а с "Бурлеска" на Рихард Щраус. Малко познатата у нас партитура е създадена от съвсем младия, 21-годишен композитор специално за големия диригент и пианист Ханс фон Бюлов, който в първата половина на 80-те години на XIX век е музикален директор на Придворния оркестър на Майнинген и е назначил Щраус за свой асистент. Бюлов обаче категорично не харесва пиесата, първоначално озаглавена Скерцо в ре минор и определя партията на пианото като "невъзможна за изпълнение". Рихард Щраус опитва сам да изсвири и издирижира произведението си с оркестъра в Майнинген, но също се отказва, като въпреки всичко пише на Бюлов, че "дадено на изключителен пианист и първокласен диригент вероятно цялото това нещо няма да се окаже чистата глупост, каквато ми се стори след първата репетиция …". Няколко години по-късно щастлива за Щраус се оказва срещата с композитора Ойген д’Албер - виртуозен пианист, ученик на самия Ференц Лист. Д’Албер харесва творбата, но предлага някои съкращения и промени в соловата партия. Щраус му посвещава преработената партитура и д’Албер осъществява световната ѝ премиера през 1890 г. в Айзенах.
След атрактивната и виртуозна "Бурлеска" на Рихард Щраус Герщайн е изпълнил още една изключително сложна и предизвикателна партитура – "Рапсодия върху тема на Паганини" на Сергей Рахманинов, която освен сред най-трудните, е и сред най-популярните, аплодирани и най-често изпълнявани творби за пиано и оркестър в световната музикална литература. Сред именитите ѝ изпълнители (освен автора) са легенди като Артур Рубинщайн, Леон Флайшер, Владимир Ашкенази, Ван Клайбърн, Михаил Плетньов, съвременни прочути интерпретатори на Рапсодията са Денис Мацуев, Юджа Уанг, Даниил Трифонов и разбира се – Кирил Герщайн. Възпитаник на музикалния колеж "Бъркли" в Бостън, Манхатънското училище за музика в Ню Йорк и Висшето музикално училище "Кралица София" в Мадрид, където учи при големия педагог Дмитрий Башкиров, днес Кирил Герщайн е сред най-сериозните и задълбочени интерпретатори на концертния подиум, както и уважаван педагог - преподава във Висшето училище за музика в Щутгарт.
След Рапсодията на Рахманинов, която на практика е вариации върху най-популярната тема от творчеството на Николо Паганини, предлагаме най-известната оркестрова творба на Макс Регер – също във форма на вариации, по тема на Моцарт. В толкова модерните и обичани от медиите напоследък класации на всичко и всички можете да срещнете Моцартовия оригинал например сред "Десетте невероятни, променящи живота музикални творби на Волфганг Амадеус Моцарт". Това е заглавие на британския сайт "Classic FM", а сред десетте Моцартови партитури, които със сигурност ще променят живота ви, въпросната клавирна соната е класирана на шесто място – без обяснения или аргументи. Просто е поставена на шесто място не за друго, а заради третата, финална част, озаглавена "Alla Turca", а днес много по-известна като "Турски марш". "Като оставим настрана въпроса колко всъщност е турски..." – мъдро отбелязват колегите от "Classic FM", "частта се е превърнала в едно от най-известните произведения, писани някога за пиано". Кой би си позволил да спори? Е, лично за мен Сонатата за пиано в Ла мажор с Кьохелов номер 331, остава едно от най-изумителните и прекрасни творения на Амадеус в своята цялост, не в отделни части. Освен всичко, тя спори с традициите, защото първата ѝ част е тема с вариации, а не сонатно алегро. Семплата и недостижимо красива тема на тази първа част е вдъхновила Макс Регер за "Вариации върху тема от Моцарт", опус 132. Тази партитура остава най-популярната и най-често изпълнявана и записвана творба на Регер, въпреки че през последните десетилетия тя все по-рядко звучи в концертните зали. Затова откриването на сезона на най-престижния, най-реномиран, най-велик оркестров състав в света – Берлинската филхармония, точно с тази пиеса, дава чудесна възможност да я чуете в действително майсторско изпълнение. Берлинската филхармония откри сезона си на 25 август тази година с Вариациите на Регер и симфоничната поема "Животът на героя" на Рихард Щраус, която бележи тематичен фокус, озаглавен "Герои" в този сезон на оркестъра. Главният диригент Кирил Петренко ще изследва различните и многобройни прояви на героизма в симфоничната музика, а ние обещаваме да запознаваме слушателите с всички изяви на Филхармонията през сезона.
Финалните минути на празничния "Неделен следобед" са за ценителите на камерната музика. Предлагаме най-ярките фрагменти от рецитал в Залцбург на две суперзвезди на концертния подиум: цигуларката Патриция Копачинская и пианиста Фазъл Сай. Акценти в програмата им са цигулкови сонати на Яначек и Барток, а вечерта започва с любимите на малки и големи цигулари "Румънски танци" на Бела Барток. От тази незабравима вечер на 14 август миналата година звучи още едно великолепно изпълнение - знаменитата рапсодия "Циганка" на Морис Равел. Вярна на себе си, винаги различна от другите, Копачинская започва соловата част на трудната и виртуозна пиеса с изключително нежен и деликатен звук. Повечето цигулари, както легендарни, така и съвременни звезди, демонстрират сила, дори грубост в тези начални тактове. А Копачинская е циганка-прелъстителка: очарователна, омайна вълшебница. И пианистът Фазъл Сай, омагьосан от партньорката си, е нежен и влюбен в цигулката. Не пропускайте интерпретацията – прекрасна е!
"Неделният следобед" звучи на вълните на програма "Христо Ботев" всяка неделя от 14 до 16 часа.
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита за един от шедьоврите в оперната литература, създадени след Втората световна война. Световната премиера на"Въртенето на винта" е през 1954 г. в театър "Ла Фениче" във Венеция, представена от..
На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното Средиземноморие и Балканите в Sofia Live Club. Виртуозният музикант превръща изпълненията си в необикновен синтез между традиционен фолклор и класически джаз, а гръцкото трио ще се включи с мелодии на..
На 18 май преди 110 години е роден Борис Христов . Избрахме запис от Златния фонд на БНР, който със сигурност ще изостри любопитството ви: "Княз Игор" от Бородин. Осъществен е през 1966 година в Париж с изцяло български състав. В ролите на Галицки и Кончак ще слушате Борис Христов. Това е период на върховно изпитание за великия певец. През 1964..
"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, но освен това е и великолепен цугтромбонист и преподавател, който заслужено се гордее с постиженията на своите ученици от класа по камерна музика. – Със своя мироглед и..
Интригуваща и стилно подбрана програма предлага Симфоничният оркестър на Националното радио на 17 май, петък, от 19.00 часа , който ще бъде излъчен в пряко предаване на вълните на програма "Христо Ботев". Концертът в столичната зала "България" под надслов "Симфонични контрасти" под палката на унгарския гост-диригент Гергей Мадараш, който..
На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
На 18 май преди 110 години е роден Борис Христов . Избрахме запис от Златния фонд на БНР, който със сигурност ще изостри любопитството ви: "Княз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg