Бъди и ти "Добрият шофьор"

Да изпитваме емпатия към другите – това е единственият ни шанс да бъдем по-добри хора. За това и говори "Добрият шофьор". След като Съюзът на филмовите дейци у нас го отличи като най-добрия дебют в игралното кино за 2023 година, същото направи и 41-вото издание на "Златна роза". Филмът, създаден от нуждата на Тонислав Христов да разкаже една история, за която този път инструментите на документалното кино не достигат, взе и наградата на Младежкото жури на фестивала на българския игрален филм във Варна, а Герасим Георгиев - Геро получи диплом за специални постижения заради поддържащата си роля – в тази категория "Добрият шофьор" си дели отличието с "Уроците на Блага", където Геро също има много силно присъствие.

В търсене и шофиране на един по-добър живот се впуска "Добрият шофьор", а филмовата история ще тръгне по кината от 3 ноември със социална кампания, която ни подканва да сме преди всичко по-добри хора, а след това и по-добри шофьори.

Според режисьора на филма все по-често се затваряме в големите си коли и забравяме за тази отговорност, която носим към другите.

"Трябва да разбереш, че твоят балон, в който живееш, не е единственият балон, който съществува. Те са много-много хиляди балони около теб. По някакъв начин трябва да имаш уважение и разбиране към съседните балони - емпатия", казва Тонислав Христов.

Основният герой във филма – Иван, кара такси и е на пътя на живота, за да си върне семейството. Да се върне при жената си, да преоткрие любовта на сина си, който отдавана е спрял да комуникира с него, да се завърне към себе си въобще.

"Добрият шофьор" обаче е колко художествена измислица, толкова е и реална, житейска история. Сюжет, който преплита личните преживявания на Тонислав Христов, съдбите на жителите на село Дервент, където се развива по-голямата част от действието във филма, и емоционалните моменти от живота на актьорите, които играят в него.

В началото на процеса по заснемане на "Добрият шофьор" режисьорът започва да мрази игралното кино, след това започна да мрази и себе си, че се е захванал с това, докато накрая не му става и приятно от всичко.

Все пак, независимо дали филмът е игрален или документален, историята е тази, която води режисьора напред. Историята и начинът, по който тя може да бъде разказана. Сценарият и сюжетът в главата му не са факторите, с които Тонислав се съобразява. Отношението, хората и енергията между тях и най-вече правилното усещане за историята – това е, което кара филма му да работи.

Всъщност, докато текат снимките на "Добрият шофьор", паралелно с него, и то във време на пандемия, Тонислав Христов снима и документалния си филм "Последният гларус". Два снимачни екипа се наемат да свършат работата. В игралния начело е операторът Орлин Руевски, а в документалния – Александър Станишев.

В основата на трилогията, която Христов режисира за добрите Ивановци, където място има и документалната история за "Пощальонът", е идеята да усещаме болката на другите, особено тази, която ние причиняваме. Защото ако знаехме и съзнавахме какви рани нанасяме на другите, това щеше да наклони света в различна посока, смята режисьорът.

Болката от конфликта според него е много по-голяма от това човек да бъде прав, а балансът е в това да оставим живота да ни се случи и да поемем отговорността за изживяването му наравно с другите.

По пътя на тази логика, а и поради факта, че прекалено много режисираме себе си, съмишлениците на "Добрият шофьор" оставят филма просто да им се случи.

С техническия екип Тонислав работи лесно, всеки знае какво харесва и иска той във филмите си. Предизвикателство за него е било в работата с актьорите – професионални и натуршчици, а и със средата. Въпреки това всичко е било много лично и именно това е важното за него.

Как от един сух сценарий става светоусещане – това е магията в киното за Тонислав Христов, която го кара да се чувства щастлив, че е част от процеса по създаването ѝ.

Повече чуйте от него в звуковия файл.

Най-голямото предизвикателство в "Добрият шофьор" се явява границата между игралното и биографичното, поне за Малин Кръстев. На актьора, който влиза в ролята на Иван, му се налага да имплантира себе си в филма, а и да се адаптира към самата история. Точно заради това обаче той чувства и че има свободата да играе и интерпретира. По негови думи този филм е някакъв вид лично откровение за всеки един от актьорите в него.

"Трудно е наистина да разголиш себе си, много е лесно да се скриеш зад даден образ, много е лесно да приемеш някаква роля, която е предизвикателство за теб като човек. Защото дори като актьор винаги съм си казвал, че тази професия е уникална от гледна точка на това, че мога да си позволя през киното и театъра да ми се случат неща, които в живота бих си ги спестил. Докато тук за първи път съм в роля, в която трябва откровено ти – със своите болки, натрупвания, житейски опит – да влезеш в тази история и да – Леон Даниел казваше: "да оплодиш ролята", обясни в "Кино с думи" Малин Кръстев.

В киното е много важно как присъстваш, много си личи дори какво мислиш на екрана, а с тази си роля актьорът превзема зрителите.

Живеем в тъжно време и ако човек трябва да се довери на своята сетивност, той търси тъкмо истории като тази на "Добрият шофьор". Те не те облекчават, замислят те и те тикат в пътя на истинността. Затова и филмът влияе на емоционално ниво у зрителите.

Една от хубавите болки в него, смята Малин Кръстев, е кога ние, като родители, губим авторитета пред децата си. Кога сме виновни за сълзите им. Защото когато изпуснеш този влак - колкото и пари да носиш в сак, вече няма никакво значение.

Актьорът е на мнение, че в глобален план човекът става все по-тъжно същество, а единственият начин да спасим децата си е през култура, образование и верни критерии за живеене. Защо всички сме талантливи същества, просто някой трябва да отключи и да даде шанс на това, което сме.

За душевно обезобразените млади хора, които търсят начин да се изразят, вина има по-възрастното поколение:

"На някакво ниво българинът се превръща в човек, който е консуматор без право на мнение. По-скоро има мнение във Фейсбук, във всички социални медии, където се чувства анонимен. Все повече идва и поколение, което го е страх открито да говори и да гледа хората в очите."

Малин Кръстев вярва, че изкуство се прави от личности и индивидуалности. Затова и е важно да отстояваш критериите, ценностите и актьорската си хигиена.

Сега той подготвя себе си за ролите, които тепърва му предстоят и с които няма да спре да поддържа същата тази актьорка хигиена. Той подготвя дори тялото си за възраства, в която навлиза, за да слезе един ден достойно от сцената. И никога не забравя, че във всяка подготовка болките най-много помагат.

Чуйте и от него повече в звуковия файл.

След като беше оценен с 4 от 5 звезди от кинокритиката във Финландия, при това в седмицата, в която излиза новият филм на Спилбърг, оценен с 3 от 5, и след топлите думи на актьора на Фелини Джузепе Босио, Тонислав Христов започва работа по втория си игрален филм. Той е още на база сценарий, но идеята е действието в него да се развива в Лапландия – място, на което режисьорът отдава мечтае да снима документален филм. Затова и границите между игралното и документалното отново ще се преплитат, а главен герой в историята ще бъде жена. Христов работи и върху два документални филма – за фалшивите новини и начина, по който те се разпространяват и влияят на хората у нас и в Европа (Истината.ком), и за децата в социалните домове и пътя им след като вече институцията не се грижи за тях, а те имат най-голяма нужда от подкрепа в живота.

Снимки: Елица Матеева, Кристина Ингилизова, кадри от филма