Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво включва XVI том на Речника на българския език

Снимка: снимката е илюстративна

Съставянето на речник на българския език е осъзнато като задача с огромна важност от българската езиковедска наука през 1942 г., когато се учредява "Служба за български речник", прераснала по-късно в Институт за български език. Започва събирането на илюстративен материал за изготвянето на речниковите статии.

През 50-те години на ХХ век,  когато лексикалната картотека достига един милион фиша, излиза тритомен "Речник на съвременния български език". Първият том от многотомния академичен речник вижда бял свят през 1977 г. Тази година на читателите беше представен и том 16.

Изданието обхваща най-пълно словното богатство на езика ни от "Рибния буквар" на д-р Петър Берон до днес, от различните му варианти – книжовен, разговорен, донякъде просторечие, диалекти, терминология и жаргон.

Благодарение на технологиите учените днес разполагат с огромен обем текстове, от които могат да извличат информация за думите. За ползвателите на речника е голямо улеснение и удобство неговото наличие в електронен вариант, напълно безплатен и достъпен на страницата на Института за български език.

Какво съдържа изданието, променя ли се лексикалният състав на езика ни, откъде езиковедите събират думите, които регистрират и обясняват, как включват промените, които думите претърпяват реалния си живот в нашата устна и писмена реч – за това разговаряме в предаването "За думите" с две от авторките на XVI том – доц. Надежда Костова и гл. ас. Ванина Сумрова от секцията по Българска лексикология и лексикография на Института за български език.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10