Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Троя – блестящият град, за който трябва повече въображение, за да го видим

Троя 1
Снимка: Оля Стоянова

Днес от легендарната Троя не е останало много – на хълма Хисарлък, където се намират останките от древния град, се откриват дебели каменни зидове, дълбоки ровове, мраморни улици, колони, останки от светилища и храмове. Край историческите руини се простират безкрайни градини и обработваеми ниви, а сред крепостните стени растат стари дъбове, смокини и маслинови дървета. Морето някога е било съвсем близо до Троя, на тоновете плодородна кал, които реките са донесли през вековете, са запълнили залива и морето се е отдръпнало с километри от древния град. 

На пръв поглед останките на Троя не са впечатляващи – но Троя е изумителна с това колко много история крие. "Бил е блестящ град, но за да го видим днес ни трябва повече въображение", това ни казва водачът Баръш Токташ, гид към Министерството на културата и туризма в Република Турция, и ни посочва каменните стени на Троя.

Истината е, че древният град Троя, за който разказва Омир в своята "Илиада", до средата на 19-и век все още продължава да е митично място – място на легенди, което не е обвързано с конкретна топография. Всичко това се променя, след като германският археолог и авантюрист Хайнрих Шлиман започва през 1870 г. разкопки в района на хълма Хисарлък, разположен близо до съвременния град Чанаккале в Турция.

Древният град се намира в района на хълма Хисарлък, разположен близо до съвременния град Чанаккале в Турция 

Археолозите днес разказват, че основната заслуга на Хайнрих Шлиман е разкриването на Троя – това е мечтата на живота му, той копае стихийно, бързо достига до различните исторически пластове и също толкова бързо си дава сметка, че е открил нещо голямо – легендарната Троя, за която до този момент се приема, че е била по-скоро мит, отколкото реално съществуващо място. Шлиман обаче е категоричен, че Троя е истинска и историците, колкото и да са скептични и да гледат с недоверие към методите му на работа, постепенно приемат този факт.

Днес археолозите вече не си задават въпроса дали Троя е истинска. Те по-скоро се ядосват на онова, което Шлиман е направил – да, той открива Троя за пред света, но и прокопава дълбок ров по средата на хълма, струпва скалния материал, разбърква историческите пластове, решава, че Омировата Троя трябва да е най-ранният град и пренебрегва по-късните исторически пластове. Това, за което не си дава сметка, е, че тази Троя, която търси, по-скоро се свързва с културните пластове, наречени  Троя VI и Троя VII от средната и късната бронзова епоха, отколкото с по-ранното селище, наречено Троя II.  Но така или иначе Шлиман постига целта си – успява да открие златното съкровище, за което вярва, че наистина е принадлежало на митичния цар Приам. Много по-късно ще се окаже, че съкровището е много по-старо – близо хиляда години по-старо от културата на Омировата Троя. Но това не е важно в онзи момент. По-важното е, че днес Троя е открита за света, а археолозите продължават да работят на терена и да откриват нови истории за разказване. Това ни казва и Баръш Токташ.

"Ако погледнете тази карта, ще видите, че това са различните културни пластове на Троя – първият и вторият. И за съжаление, заради действията на Хайнрих Шлиман, не можете да видите точно третия, четвъртия и петия пласт, защото са много разбъркани. Ще видите шестия и седмия. А седмият пласт е разделен на два сектора – А и Б. И ще видите тук също и осмия и деветия период. И точно сега археолозите казват, че са открили десетия културен пласт, десетия период на града“, разказва Баръш Токташ.

Известният турски археолог проф. Рюстем Аслан, който повече от 30 години работи на разкопките в района, а през последните години е ръководител на научния екип, се шегува, че на това място има толкова история, че на археолозите ще им трябват векове, за да я възстановят.

"Разбира се, ние никога не можем да докажем напълно, че историята на тази Троя е истинска. Никога не можем да докажем напълно, че Омир е бил реален човек. И никога не можем да докажем напълно, че Троянската война е била историческо събитие. Но ако поставите всички изследвания за Омир и археологическите находки и хетските документи, вярвам, че това е ясно и няма друга алтернатива. За мен няма съмнения в съществуването на историческата Троя тук, защото имаме много аргументи и доказателства", казва проф. Аслан, преподавател в Университета в Чанаккале и ръководител на археологическите разкопки на Троя.

Проф. Рюстем Аслан е ръководител на археологическите разкопки 

Разкопките на Троя продължават и до днес. "От 2015 г. продължавам теренните проучвания със съдействието на Министерството на културата и Университета в Чанаккале, като работим с международен екип от различни експерти от европейски страни. И сега има много нови открития, особено за съществуването на Долния град и ние копаем вътре. Открихме всички обекти от Троя 1 и вече имаме Троя 0, защото до преди две години смятахме, че Троя 1 е най-старият град, град от около 3000 г. пр. н. е. Сега вече знаем, че съществува Троя от преди 3500 г. пр. н. е., това е първият град и затова го наричаме Троя 0", разказва още проф. Рюстем Аслан.

Поглед от хълма Хисарлък, където се намират археологическите разкопки на древния град

Снимки – Оля Стоянова
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25

В Салала кола върви нагоре с изключен двигател

Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..

публикувано на 05.04.25 в 12:05
„Вампирова булка“, илюстрация на Любен Зидаров към „Български приказки“ от Николай Райнов, 1974

Скритата сила на вълшебната приказка: Целебните приказки

Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..

публикувано на 05.04.25 в 11:35