Светла и жизнерадостна постановка в новата реализация на Росиниев шедьовър в Лиеж

Шедьовърът на Джоакино Росини "Севилският бръснар“ се завърна през октомври на сцената на Кралската опера на Валония в Лиеж след осем години в поредица от шест представления. Според мнозина "Севилският бръснар“ е не само най-играната, но и най-добрата комична опера, написана някога. 

"Операта ще се играе, докато жанрът съществува" – казва пророчески Бетовен. Шедьовър, сътворен от Росини само за тринайсет дни. Постановката на белгийския театрален режисьор Венсан Дюжарден съчетава хумора на опера буфа със стила на френския водевил и физическата комедия. Хумор, който присъства винаги с подчертана деликатност и мекота. Ярките емоции на героите сякаш изплуват от испанска романтична комедия от 50-те години на миналия век. Сценографията на Лейла Фтейта ни пренася в първа картина на малък площад в сърцето на Севиля, на който се пресичат няколко тесни улици. С леки размествания минути по-късно се озоваваме в дома на доктор Бартоло. Действащите лица са облечени в много елегантни костюми – също дело на Фтейта, те включват елементи от различни исторически епохи. Действието протича на много високи обороти с изключително старателно изработени актьорски движения. Режисьорът респектира музиката и духа на творбата. Зрителите в Лиеж се смяха от сърце на интересната, светла, жизнерадостна постановка на Дюжарден, в която всеки дребен детайл от либретото намира отражение.

Вокалният състав в спектакъла на 22 октомври бе на изключително високо ниво. Всички изпълнители демонстрираха чудесен Росиниев стил и ярко сценично присъствие. Това потвърди мнението, споделено от мнозина, че днес певците, специализирани в по-лиричния и техничен репертоар, са по-добри от преди. Те са отлично подготвени не само в гласово и актьорско отношение, но имат и богата езикова култура и точно произношение на много различни езици.

Прочутият Фигаро пристигна на подиума, яхнал своя мотоциклет Vespa, за да започне знаменитата си каватина. В тази ключова партия белкантовият специалист Виторио Прато се запомни с интересен, обемен и интелигентно воден баритон, както и хубава физика. Той създаде симпатичен образ на известния на всички в Севиля бръснар. С неизчерпаема енергия италианецът бе двигателят на цялото действие. Сигурен Бартоло бе утвърденият бас буфо Пабло Руиц, който впечатли с много тембрист глас и подчертан комичен нюанс във вокалната линия. С безупречна бравурна техника Руиц премина безпроблемно през множеството трънливи пасажи на ролята. Испанецът релефно изобрази възрастния доктор с изблиците му на ревност и тирания към младите. Младият изгряващ оперен талант Айа Уакизоно плени зрителите със завладяващото си, непосредствено сценично излъчване като самоуверената и смела Розина. Японската певица притежава гъвкав лиричен мецосопран с голям диапазон, обагрен от топъл, кадифен тембър. Уакизоно пя с изумителна лекота - наистина перфектен избор за ролята, която певицата вече изпълни и на престижния фестивал в Пезаро през 2018 г. 

Учителят по музика Дон Базилио бе облечен в ярко червен, елегантен костюм – в тази партия басът Мирко Палаци впечатли повече със стилна вокална линия и точни акценти, отколкото с внушителен глас. Силно впечатление у мен остави изявата на родения в руската република Татарстан  Рузил Гатин като граф Алмавива.  Завършен артист във всяко отношение, с най-прецизната италианска дикция от всички солисти. Истински тенор "di grazia“, с много свободен, широк висок регистър, спонтанна, лесна вокална емисия. Глас, който запълваше с лекота залата. Публиката възнагради тенора с дълги аплаузи след трудната ария „Cessa di piu resistere“ във финала на операта. Изпълнение, което не отсъпваше по нищо на неговия по-прочут колега Хуан Диего Флорес. Чудесен бе и приносът на Елеонора Боарето като хремавата и често кихаща слугиня Берта. 

За успеха на спектакъла съществена роля има и музикалният директор на театъра в Лиеж – Джампаоло Бизанти. Той ръководи с хубави, стегнати, последователни темпа, безупречен баланс между солисти и оркестър. Бизанти моделира майсторски ансамблите, сред които запомних големия дует на Фигаро и Алмавива, както и този на Розина и Фигаро. Впечатляващо бе изградено и прочутото дълго крешендо от  финала на първо действие. Представлението премина при огромен успех с неповторимата, характерна само за Лиеж атмосфера на неделно матине.

Снимките са предоставени от Милен Венков