Могат ли юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди?

Могат ли юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди, наричани още "морални".

Проф. Таня Йосифова, експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара и дългогодишен консултант на предаването, коментира темата в "Законът и Темида":

"Темата за неимуществените вреди има все по-широк отзвук в юридическите среди. Засегнати са широк кръг субекти (физически лица), така и юридически лица (търговски дружества, сдружения с нестопанска цел, фондации, политически партии), защото, когато с едно неправомерно деяние се нарушава правната сфера на едно лице и то търпи различни по своя характер вреди. 

Типични примери за неимуществени вреди са болките, страданията, но също така и накърнената репутация, липсата на удоволствия от, например, ваканция, която лицето не е успяло да осъществи, доброто име, безпокойство, емоционална несигурност, стрес... Това са все примери за такива неимуществени вреди. Те засягат както хората, така и юридически лица. 

Въпросът дали могат юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди, стои пред Върховния касационен съд. ВКС, съвместно с ВАС, следва да постанови тълкувателно решение по два важни въпроса: 1. Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица; 2. Дали от правото на ЕС произтича възможност за присъждане на такова обезщетение в полза на юридическо лице, когато е нарушено субективно право, признато от правото на ЕС.

В съдилищата има противоречива практика, с оглед на поставените въпроси. Някои състави присъждат обезщетение на юридически лица, например религиозни организации, доказали вреди. Отмяната на един акт не е достатъчна да обоснове наличието на удовлетворен интерес – необходимо е и парично обезщетение.

Още нещо – съдилищата, когато определят размера на дължимото обезщетение, трябва да го определят "по справедливост". Това казва разпоредбата на Закона за задълженията и договорите. Съдът определя обезщетението по вътрешно убеждение. Т.е. както той разбира справедливостта. Разбира се, има критерии, относителни размери... те са различни в отделните дела. 

Друг пример – когато едно съдебно производство продължи прекалено дълго във времето, също е допустимо да се търси обезщетение за неимуществени вреди.

В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСЧП) се застъпва право на юридическите лица да търсят и да получат обезщетение за неимуществени вреди, като в тези случаи съдът също е посочил какви следва да бъдат критериите, за да се присъди такова обезщетение. И именно практиката на ЕСПЧ е основание за аргументация, че юридическите лица могат да претендират за подобни обезщетения. Има също така методи за изчисляване на обезщетението, които съставите на този съд в Страсбург следва да съобразят, за да е относително последователна юриспруденцията на съда, но тези документи не са публични.

Когато говорим за обезщетение за неимуществени вреди, репутацията, доброто име на юридическото лице са едни от най-често срещаните елементи, които претендират да са нарушени в исковете на юридическите лица. Също несигурността при планирането; нарушение в управлението на съответното дружество (несигурност вътре в самото дружество), което пречи на същото да функционира правилно заради неяснота при вземането на решения; безпокойство в управленския екип; загуба на действителни възможности..."

За още примери и нарушения и становища и развитие на съдебната практика – чуйте подробности от звуковия файл.

Снимка – личен архив