Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спас Спасов:

За кучето пазач, което трябва да се реанимира

Предизборните игри, ударите под кръста и изпуснатите нерви, но и какво позволихме на политиците да направят с нас? Разговор със Спас Спасов, кореспондент на "Дневник" и "Капитал" във Варна, която отдавна бе изоставена и приватизирана в лошия смисъл на думата. С какви  очаквания е натоварен новият кмет на града и дали осъзнава, че гражданите на морския град са нетърпеливи, така че нещата да се случат радикално и бързо? Може ли това да му изиграе лоша шега, защото, както е известно, прекалените очаквания носят и прекалено бързо разочарование? Колко бързи и радикални ще са решенията му и къде са скрити неприятните изненади, заложени от бившите велможи на града?

Разбитата медийна среда

"Благомир Коцев наследява една разбита медийна среда във Варна, защото с изключение на Радио Варна, което е част от веригата на Националното радио, и на Телевизионния център, който е част от веригата на Националната телевизия, реално други местни медии, които да полагат усилия да правят журналистика, а не ПР, и медии, които да се занимават наистина с проблемите на града, такива каквито са, няма. Тази тенденция започна още от Кирил Йорданов, предходния кмет на Варна, в чиито обувки Портних се почувства изключително удобно, когато влезе в тях през 2013 година. 

Купуване на медийно влияние започна още по времето на Кирил Йорданов и администрацията на Портних продължи тази традиция с огромно удоволствие, доколкото проследих този процес. Раздаваха се пари на базата на писма с добри намерения за медийно партньорство, които "медиите" изпращаха и получаваха достатъчно пари за издръжката си цяла година, т.е. те нямаха никаква друга нужда от други източници за финансиране. Разбира се, всичко това ставаше с обещанието за лоялност и подкрепа на онова, което администрацията на Портних прави. 

...Сега тази медийна машина ще трябва да влезе в добрите стандарти, за да върши действително работата, за която е призвана."

Феодализъм и медии

Ситуацията е тежка по ред причини. Успоредно с работата ми за "Капитал“ и "Дневник“ се занимавам с проекта "За истината“, който е платформа за регионална разследваща журналистика. Работя с осем човека в цялата страна, които правят разследвания на място.

Трябва да ви кажа, че нещата, които колегите пишат, често ме изненадват, макар да е трудно да бъда изненадан. Целият Североизток е потънал в един феодализъм от най-чиста форма и това е феодализъм, установен от управляващи фамилии, които предават властта от баща на син. Фамилии, които владеят буквално всичко – от магазина, през дървата за огрев, до медицинската помощ и помощта за възрастните хора. Всичко, всичко, всичко – и по този начин са държани в продължение на десетилетия в абсолютна зависимост хора, които живеят в малки населени места, където медиите нямат достъп. 

Така че въпросът за медиите е изключително важен, тъй като именно липсата на медии, именно липсата на критичност, направи възможен този начин на самоуправление в България. Затова все повече неправителствени организации от ЕС и самата ЕК, и от САШ, и от други страни в Европа, се насочват към регионалните медии, към развитието на регионалните медии или поне към реанимирането им, защото става все по-ясно че мейнстрийм медиите са едно, но липсата на "кучета пазачи" по места се е отразила изключително неблагоприятно на бизнес средата  там, а оттам на бедността, на отчаянието, на ниското качество на живот и на всичко друго, за което се сетим."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21