Вероятно не всеки от нас знае, но в Пирин съществуват два малки ледника, които са на възраст най-малко 500 години – това са Снежника и Бански суходол. Тези ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г., като е възможно и преди това да се стопяват напълно през повечето лета, обяви доц. Емил Гачев, доцент в катедра "География, екология и опазване на околната среда" към Природо-математическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" и автор на научната платформа "Климатека".
Новите теренни проучвания показват, че площта на единия микроледник, разположен под връх Вихрен, се е увеличила, но другият, който се намира само на 1 км разстояние, се е смалил до рекордно ниски нива. Доц. Емил Гачев разказва за резултатите от най-новите теренни проучвания на микроледниците в Пирин и обяснява каква е връзката между променящия се климат и процесите, които се случват във високата планина.
Но също и какво се случва с микроледниците във високите планини на Балканите, дали на наша територия са разположени най-южните микроледници в Европа и каква ще е тяхната съдба, според най-новите прогнози на учените.
През ноември т.г., буквално преди седмица, приключи и още едно теренно проучване на територията на Западните Балкани и по думите на доц. Емил Гачев там се е стигнало до ново откритие, че вероятно на територията на Албания – на височина от едва 1500 м, се намира най-южният микроледник в Европа. Как са попаднали на това място български учени, доказано ли е това предположение и въобще как се развива науката у нас, разказва доц. Емил Гачев.
Според доц. Емил Гачев най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на колебанията и промените в климата. А с тяхното стопяване ще изгубим обекти на природното наследство, които са съществували без прекъсване поне 500 години.
"Пълното им стопяване ще бъде загуба както за природното ни наследство, така и за туристическия потенциал", казва още доц. Емил Гачев. По думите му в бъдеще можем да очакваме деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин, тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол.
Снимки: личен архив на доц. Емил Гачев
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
