Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартина Паоне: Иновативното училище не е само за малки групи от привилегировани деца

Снимка: личен архив

През август тази година българската Общност за демократично образование беше домакин в София на годишната Европейска конференция за демократично образование с много гости от различни предимно европейски страни. Сред гостуващите лектори беше Мартина Паоне.

Мартина Паоне е доктор по международни отношения и по политически науки, университетска преподавателка. Интересите ѝ са в областта на пресичането на политиката и образованието. След като известно време преподава в университети, тя осъзнава, че са необходими повече усилия за съживяване на любопитството у учениците от по-ранна възраст. Затова основава първото демократично училище в Брюксел. Опитът на училището разкрива предизвикателствата, пред които са изправени алтернативните образователни институции, на които тя отговаря, като става съоснователка на QUEST (Quality Education in Europe for Sustainable Social Transformation – качествено образование в Европа за устойчива социална трансформация) – европейска мрежа, която свързва училища, университети и образователни организации с цел насърчаване на по-приобщаващо, уважително и демократично образование чрез проекти, изследвания, обучение, политики и застъпничество.

QUEST насърчава проекти като "Демократично образование в училищата", "Демократично образование в природата" и "Социокрация в училищата".

За слушателите на рубриката "Всичко за образованието" г-жа Паоне сподели: "Преподавах политически науки и международни отношения в университета, така че интересът ми към демократичното образование започна от политическите анализи за важността на демокрацията и за това как може децата от малки да се запознаят със същността и механизмите ѝ на функциониране… Когато започнах да преподавам в университета и видях, че студентите не са мотивирани да учат, се опитах да анализирам защо това е така и защо в предшестващата степен на образованието им образователната система не им е помогнала да бъдат мотивирани. Тези две причини ме накараха да разбера, че е много важно да се подкрепи демократичното образование като процес, който може да помогне на децата да разберат и усвоят демокрацията и да са мотивирани да учат това, което сами желаят.

В. Г.: Защо се насочихте точно към демократичното училище, нали във всички европейски образователни системи присъства предполагам някакъв вид гражданско образование?

М.П.: Има голяма разлика между гражданското образование, осъществявано в стандартното училище, което обикновено представлява уроци, в които учителите обясняват кои са гражданските ценности в съответната страна, и които не предполагат истинско ангажиране на учениците и, от друга страна, това, което се прави в демократичното училище, където децата получават реален опит с демокрацията. Опит с това какво означава да гласуваш, да вземаш решение, да предприемеш действие. Това е много голяма разлика в начина, по който са въвлечени учениците – в първия случай те са пасивни слушатели, във втория – те са активни граждани, ангажирани с въпросите, които ги вълнуват, и това е полезно за бъдещия им живот на граждани.

Във вашия проект вие сте интервюирали учители от повече от 70 стандартни държавни и общински училища в различни европейски страни. Имат ли те готовност и желание да приложат нещо от демократичното образование в своите училища и класни стаи?

В процеса на работа по проекта "Демократично образование в държавното училище" едно от основните неща, от които установихме че учителите се нуждаят, е начини, по които да ангажират учениците си и да ги мотивират да учат, а също и как самите те да се чувстват по-добре, тъй като в момента има голям проблем с професионалното прегаряне и чувството за неудовлетвореност на учителите. Така че в демократичното образование те може да намерят решение на тези проблеми – това показаха отговорите им, защото те смятат, че могат да вземат от демократичното училище позитивни методи и по-специално като начало да въведат някои малки стъпки, чрез които да се опитат да включат учениците във вземането на решения, в избора на дейности за част от деня или сами да предложат теми за изследване."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Природно земеделие – епизод 2: Биологично и пермакултурно земеделие

Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..

публикувано на 23.05.25 в 12:05

Проф. Светла Коева: Има разбиране, че хуманитарното знание е важно

В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите". През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам,..

публикувано на 23.05.25 в 09:58

Кръстът и огънят: равноапостолство

Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни. Говорим със..

публикувано на 22.05.25 в 11:05
Проф. Цветалина Танкова

За сладостта и горчивината...

Използвахме това словосъчетание с житейски и медицински привкус в диалога ни с проф. Цветалина Танкова – ендокринолог, преподавател, учен и изследовател на диабета. Поставихме акценти върху прословутото "коварство" на болестта, която протича без симптоми, без болка и няма изявена клинична картина. Коментирахме и последиците от захарната болест и..

публикувано на 22.05.25 в 09:45

Училището за деца с нарушено зрение във Варна празнува 120-годишнина

Специално училище за ученици с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов", гр. Варна, е открито през 1905 г. в София, като Държавен институт за слепи.  Първият директор на ДИС е д-р п.н. Стойчо Донев, който е и родоначалник на българската специална педагогика за зрително затруднени. Д-р Донев е човекът, адаптирал Брайловата азбука на български..

публикувано на 21.05.25 в 17:24