Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мартина Паоне: Иновативното училище не е само за малки групи от привилегировани деца

Снимка: личен архив

През август тази година българската Общност за демократично образование беше домакин в София на годишната Европейска конференция за демократично образование с много гости от различни предимно европейски страни. Сред гостуващите лектори беше Мартина Паоне.

Мартина Паоне е доктор по международни отношения и по политически науки, университетска преподавателка. Интересите ѝ са в областта на пресичането на политиката и образованието. След като известно време преподава в университети, тя осъзнава, че са необходими повече усилия за съживяване на любопитството у учениците от по-ранна възраст. Затова основава първото демократично училище в Брюксел. Опитът на училището разкрива предизвикателствата, пред които са изправени алтернативните образователни институции, на които тя отговаря, като става съоснователка на QUEST (Quality Education in Europe for Sustainable Social Transformation – качествено образование в Европа за устойчива социална трансформация) – европейска мрежа, която свързва училища, университети и образователни организации с цел насърчаване на по-приобщаващо, уважително и демократично образование чрез проекти, изследвания, обучение, политики и застъпничество.

QUEST насърчава проекти като "Демократично образование в училищата", "Демократично образование в природата" и "Социокрация в училищата".

За слушателите на рубриката "Всичко за образованието" г-жа Паоне сподели: "Преподавах политически науки и международни отношения в университета, така че интересът ми към демократичното образование започна от политическите анализи за важността на демокрацията и за това как може децата от малки да се запознаят със същността и механизмите ѝ на функциониране… Когато започнах да преподавам в университета и видях, че студентите не са мотивирани да учат, се опитах да анализирам защо това е така и защо в предшестващата степен на образованието им образователната система не им е помогнала да бъдат мотивирани. Тези две причини ме накараха да разбера, че е много важно да се подкрепи демократичното образование като процес, който може да помогне на децата да разберат и усвоят демокрацията и да са мотивирани да учат това, което сами желаят.

В. Г.: Защо се насочихте точно към демократичното училище, нали във всички европейски образователни системи присъства предполагам някакъв вид гражданско образование?

М.П.: Има голяма разлика между гражданското образование, осъществявано в стандартното училище, което обикновено представлява уроци, в които учителите обясняват кои са гражданските ценности в съответната страна, и които не предполагат истинско ангажиране на учениците и, от друга страна, това, което се прави в демократичното училище, където децата получават реален опит с демокрацията. Опит с това какво означава да гласуваш, да вземаш решение, да предприемеш действие. Това е много голяма разлика в начина, по който са въвлечени учениците – в първия случай те са пасивни слушатели, във втория – те са активни граждани, ангажирани с въпросите, които ги вълнуват, и това е полезно за бъдещия им живот на граждани.

Във вашия проект вие сте интервюирали учители от повече от 70 стандартни държавни и общински училища в различни европейски страни. Имат ли те готовност и желание да приложат нещо от демократичното образование в своите училища и класни стаи?

В процеса на работа по проекта "Демократично образование в държавното училище" едно от основните неща, от които установихме че учителите се нуждаят, е начини, по които да ангажират учениците си и да ги мотивират да учат, а също и как самите те да се чувстват по-добре, тъй като в момента има голям проблем с професионалното прегаряне и чувството за неудовлетвореност на учителите. Така че в демократичното образование те може да намерят решение на тези проблеми – това показаха отговорите им, защото те смятат, че могат да вземат от демократичното училище позитивни методи и по-специално като начало да въведат някои малки стъпки, чрез които да се опитат да включат учениците във вземането на решения, в избора на дейности за част от деня или сами да предложат теми за изследване."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25

Еврика! Успешни българи: Баян Гечев

Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..

публикувано на 13.05.24 в 17:05
доц. Ваня Мичева

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...

публикувано на 13.05.24 в 16:07

Фолклорните области на България: Епизод 2 – Странджа

Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..

публикувано на 13.05.24 в 15:10

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45