Петър Нанев, изпълнителен редактор на bTV Новините и дългогодишен репортер, гостува в "Мрежата", след като заедно с оператора Красимир Първанов бяха в Израел, за да отразят отблизо случващото се след терористичното нападение на "Хамас" срещу невинни израелски граждани на 7 октомври т.г., при което бяха зверски убити над 1200 израелски деца, жени и мъже.
Разговорът ни с Петър Нанев се проведе по време, в което започна да тече четиридневното хуманитарно примирие, по време на което трябва да бъдат освободени 50 от 240-те заложници, отвлечени от домовете си на 7 октомври сутринта и отведени в Газа.
Как се отразява война, така че информацията, която достига до зрителя, да бъде достоверна? Може ли репортерът да остане безпристрастен? Каква е силата на личния разказ? Как се събира информация и каква е тежестта на фактите? Каква е тънката граница между мисинформацията и дезинформацията? Каква е тихата война на думите? Кой е врагът на палестинския народ?
Войната и дигиталното цунами
"По време на война е много трудно да пресееш пропагандата както от едната, така и от другата страна. Никой не се съмнява, че израелската армия, израелското правителство не ни дават цялата палитра от информация, като например как работи разузнаването. Правя аналогия с войната в Украйна и агресията на Русия срещу Украйна. Ние, например, не знаем колко точна е бройката на загиналите украински войници, тъй като Украйна също задържа тази информация за себе си, и статията, която прочетох непосредствено преди да дойда във вашето студио, беше в контекста на това, че Украйна среща все по-големи затруднения при мобилизацията и беше насочена към това, че страната е започнала да мобилизира хора в пенсионна възраст.
Питате ме как се отразява война? Моята лична рецепта е да проверявам информацията, така както са ни учили в университета. Това е "А"-то и "Б"-то на журналистиката, но в ерата на социалните медии и дигиталното цунами все гледаш да си първи, да изпревариш конкуренцията и честичко забравяш това старо клише:
"ПРОВЕРЯВАЙ ОТ ЕДИН ИЗТОЧНИК, ОТ ВТОРИ И ВИНАГИ ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАЙ – ТОВА ВСЕ ОЩЕ Е НЕПОТВЪРДЕНА ИНФОРМАЦИЯ.ТОВА Е НЕОФИЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ."
Тези правила са фундаментални за нашата професия."
Непрекъсната фронтова линия
"Когато говорим за война, никога не можеш да знаеш какво става от другата страна на фронтовата линия. Имах желанието да вляза в Газа, но бях в Израел в период, в който израелската армия подготвяше сухопътната си офанзива. /…/ Всичко, което гледаме ние за Газа, е заснето от хора и журналисти, които живеят там. Повечето от тях са журналисти на свободна практика, които предават за големи телевизии и медии. И те влязоха на 7 октомври в Израел с терористите. Израелските власти направиха едно много задълбочено разследване и дори на "Асошиейтед прес" му се наложи да премахне част от подписаните снимки, защото на 7 октомври сутринта фоторепортери са влезли заедно с "Хамас" на израелска територия и това го казвам като факт, официално потвърден от израелското правителство. Има снимки на отвличанията, има снимки на атаките, изстрелите с RPG и т.н. Снимката като кадър – брилянтна и от мястото на събитието, от епицентъра, но тук говорим за десант върху израелска територия."
Нюансите на сивото
"Когато има война, има много смърт. Няма черно и бяло и има много нюанси на сивото. Фактите са категорични. "Хамас" нападна Израел на 7 октомври, "Хамас" изби над 1200 израелци, "Хамас" отвлече 240 души. Все още израелците се опитват да идентифицират останките на своите сънародници, извадени от опожарените къщи и дори използват екипи от археолози за това, защото техните отдели по криминалистика и съдебна медицина са затрупани с работа. Но не беше ли прекалено силна ответната реакция, питах това висшите израелски офицери, с които разговарях, макар да е също така вярно, че всяко число на загинали, идващо от Министерството на здравеопазването в Газа, минава през контрола на "Хамас"."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Николета Атанасова, БНР
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg