Определение за забележителния глас на Ева Касиди трудно може да се даде. Той е нещо, което трябва да почувстваш със сетивата си, да усетиш като духовно преживяване, не само да го чуеш.
Разтърсва като електрически ток и изпълва очите със сълзи.
Питаш се: "Как е възможно? Кой Господ го създаде? От кои висши измерения идва..?"
Гласът на Ева е явление! От онези явления в света, които дори и книгата на "Гинес" не би могла да побере. Дори най-важните награди за високи постижения в изкуството не са достатъчни, за да отличат този дар на природата.
Съдбата на Ева Касиди за мнозина може да изглежда съвсем обикновена, за други – изключителна, но факт е че през 1963 година се ражда едно обикновено момиченце с необикновен глас. Биографията ѝ е кратка, само от 33 години, защото нелепо стечение на обстоятелствата отнема толкова рано живота ѝ. Отива си от меланома през 1996 г. на прага на все още не започналата ѝ кариера.
Родената на 2 февруари 1963 г. във Вашингтон, САЩ, бъдеща певица започва да пее и свири на китара на 9-годишна възраст. Ева е третото от четири деца в семейство на майка и баща от немски, ирландски и шотландски произход. От много малка проявява интерес към музиката и не след дълго започва да свири и пее на семейни събирания, сватби, партита и клубове. Твърде скромна и срамежлива, до края на живота си се бори с тези притеснения на сцената. Споделяла е, че се чувства много по-спокойна, когато клубът, в който участва, е полупразен и почти няма публика.
Освен заниманията си с музика, изучава изобразително изкуство, скулптура, бижутерия и оставя след себе си много картини, пана и рисунки.
В края на 80-те години Ева Касиди се запознава със звукозаписния инженер и басист Крис Биондо, който я въвежда в студийната дейност като бек вокалистка. Запознава я с Ал Дейл, който по-късно става неин мениджър. В началото на 1990 г. Биондо и Ева създават групата "Eva Cassidy Band", включваща и музикантите Лени Уилямс, Кийт Граймс и Рейс Маклауд.
Първата ѝ отличителна изява е през 1992 г. с излизането на дуетния албум "The Other Side", в сътрудничество с фънк музиканта Чък Браун. С него изпълняват джаз, блус и соул стандарти.
Благословена, но и фатална е 1996 г. за Ева Касиди. Щастливото събитие е излизането на дебютния ѝ солов албум, записан на живо в известния нощен "Blues Alley Club", където са се изявявали десетки звезди от джаза, сред които Дизи Гилеспи, Стан Гец, Оскар Питърсън, Тони Бенет, Сара Вон.
Албумът е записан през януари, излиза през май и носи заглавието "Live At Blues Alley" ("На живо в "Блус Алей"). Певицата го финансира сама, тъй като никоя звукозаписна компания не е заинтересована.
Това е първият и последен албум на Ева Касиди преди смъртта ѝ през ноември 1996 г.
За съжаление славата ѝ придобива най-големи размери именно след нелепата ѝ кончина. Оставя след себе си малък репертоар от записи, които в бъдеще биват включвани в различни продукции.
Посмъртно започват да валят албуми след албуми с нейни изпълнения, продуцирани от колегата ѝ Крис Биондо. Някои са двойни, други "най-доброто", трети съдържат и видеозаписи.
И така до 3 март 2023 г., когато излиза поредният, девети посмъртен албум на Ева Касиди със заглавие "I Can Only Be Me".
С него се отбелязва 60-годишнината от рождението на певицата и са включени забележителните ѝ изпълнения на популярни песни от блус, джаз и фолк музиката.
Албумът е създаден посредством високите съвременни технологии, с които гласът на Ева е изваден от оригиналните ѝ записи, изчистен от всякакви шумове, а към него е добавен акомпаниментът на Лондонския симфоничен оркестър със съвсем новите оркестрации на изтъкнатите композитори Кристофър Уилис и Уилям Рос.
След издаването на албума "I Can Only Be Me" колегата и приятел на Касиди, Крис Биондо споделя: "Ева мечтаеше да пее с голям оркестър, за нея това беше най-великото преживяване в музиката. Надали ще чуе това, но би се усмихнала, ако можеше…"
Вярващите в живота след смъртта биха оспорили казаното от Биондо. Според тях Ева Касиди не само е чула албума, но е безкрайно щастлива, че мечтата ѝ се е сбъднала. Нека вярваме в това и ние.
Оркестраторът Уилям Рос казва: "Не мога да намеря думи, за да изразя адекватно мислите и чувствата си към Ева – една от най-уникалните, хипнотични и мощни певици на всички времена. Гласът ѝ резонира в цялото ми същество. Не разбирам как ми въздейства, но съм зашеметен от преживяването."
Слушайте вечния глас на Ева Касиди в предаването "Музикална мрежа" на 30 ноември, четвъртък, от 11.00 ч. на вълните на програма "Христо Ботев".
Снимки – You Tube стоп-кадърВ съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg