Следващите редове са посветени на един динамичен етап в развитието на българската литература, а именно периода след 1989 г. Дали този етап е отговор на промените в обществото, което преживява трансформация от тоталитарен режим към демокрация? Какви са образите на “прехода“, които авторите формират? И защо романът играе ключова роля, като помага за формирането на нови разбирания и памет за този период?
На тези въпроси се опитахме да дадем отговор в ефира на предаването “Нашият ден“ заедно с доц. д-р Ани Бурова, литературен историк и критик, преподавател от Катедрата по славянски литератури на Софийския университет "Св. Климент Охридски“.
"Вероятно всеки има свой отговор за това как възприема "прехода“, базиран и на личния ни биографичен опит, и на поколенчески такъв“, казва тя. Вероятно литературата е един от начините да потърсим по-дълбоки отговори. Литературата гледа по различни начини на този период.
Според нея периодът след 1989-а вече е много дълъг и не можем да говорим за него като за един период. След 2000 година картината се променя. Върху литературата въздействат фактори, които не са свързани само с постсоциалистически период. Виждаме все по-силното влияние на новите медии – социални мрежи, рекламата и други.
По нейните думи картината, която създава литературата, до голяма степен зависи от това, което носим в колективното си съзнание като общество. Съвременната литература е много разнообразна като сюжети и жанрове.
Литературата в контекста на прехода е акцент в лекция на доц. Ани Бурова на 29 ноември в театралната зала "Алма Алтер" на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", съобщават организаторите.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
