На втори декември музикалният свят отбелязва вековния юбилей на една от най-ярките звезди в оперния театър на отминалото столетие. Прилягаха ѝ, както на никоя друга определенията Primadonna assoluta и най-вече La Divina – Божествената! И все пак маестро Карло Мария Джулини твърди, че Калас има изключително труден артистичен живот:"Получи много повече възхищение, отколкото любов! Дори публиката не я обикна веднага. В спектаклите с нейно участие винаги витаеше ясно осезаемо напрежение и тя го знаеше. Успехът на Калас представляваше нещо като вид освобождение за част от публиката. Предизвикваше голямо художествено и психологическо усилие. Струва ми се, че едва ли някой истински опозна създанието Мария Калас", казва Карло Мария Джулини.
Ще възкресим спомена за феноменалния успех, който имаха в Ла Скала с "Травиата" в средата на 50-те години. По същото време Бърнстейн дирижира "Медея" от Керубини, а Мишел Глоц повдига завесата: "Тъй като не виждаше ръката на диригента и познаваше партитурата изцяло в дълбочина, Калас пееше с гръб към него и публиката. Това създаваше мигновено усещане за драма и напрежение. Направо подлудяваше меломаните със специфичния си глас и излъчване на трагична актриса.
Наистина уникална комбинация! Затова може да се твърди, че има опера преди и след Калас", обобщава продуцентът Мишел Глоц, свидетел години наред на триумфалните успехи на великата певица на най-престижните световни сцени.
През 1955 година правят с Караян "Лучия ди Ламермур" в Берлин, а маестрото обичайно твърде сдържан в оценките си възкликва:
"Калас бе невероятна певица, актриса, музикант! Бе уверена в себе си, знаеше всичко наизуст. Никога не позволи да ѝ суфлират! Затова много ѝ се възхищавах. Дори с гръб към мен усещаше жеста, дъха ми. Да се прави музика с нея бе най-естественото нещо на този свят", твърди Херберт фон Караян. Негова е фразата, че където Калас стъпи, там трева не никне, т.е. никой не би дръзнал да изпее това, което тя е пяла!
В съботната вечер (2 декември от 20 часа) ще чуете откъси от "Тоска", "Севилският бръснар", "Сомнамбула", "Джоконда" и "Норма" – все незабравими преобразявания на Мария Калас, превърнали я в уникално явление в оперния театър на ХХ век.
Снимки: Wikipedia, ЕРА/БГНЕС, Erio Piccagliani/Teatro alla Scala
Иван Иванов - Awaho е композитор, музикант и певец, добре познат от българската клубна сцена с участието си в групите Awake и Casual Threesome. Помним го и като финалист в осмото издание на телевизионния формат "Гласът на България", гледали сме го преди години в главната роля в мюзикъла "Исус Христос - суперзвезда" в Националния музикален театър.
Те са инди, но имат суперхитове. Музиката им е депресивно интелектуална, но и красиво мелодична, сякаш наднича иззад слънчева мъгла. Парчетата им са бавни и бързи. Те са брит поп, но и гаражен рок. Свирят в малки клубове и на големи стадиони. Годините и събитията са оплели с многобройни невидими нишки сърцата, умовете, надеждите, желанията и..
Записът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Излезе от печат сборникът "Избрани хорови творби" на композитора, диригент и преподавател в Нов български университет – проф. д-р Георги Петков. Изданието съдържа 22 песни от различни фолклорни области, които проф. Петков е писал за различните състави, с които е работил през годините. "Реших, че е дошло време да предоставя на колегите хорови..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg