На втори декември музикалният свят отбелязва вековния юбилей на една от най-ярките звезди в оперния театър на отминалото столетие. Прилягаха ѝ, както на никоя друга определенията Primadonna assoluta и най-вече La Divina – Божествената! И все пак маестро Карло Мария Джулини твърди, че Калас има изключително труден артистичен живот:
"Получи много повече възхищение, отколкото любов! Дори публиката не я обикна веднага. В спектаклите с нейно участие винаги витаеше ясно осезаемо напрежение и тя го знаеше. Успехът на Калас представляваше нещо като вид освобождение за част от публиката. Предизвикваше голямо художествено и психологическо усилие. Струва ми се, че едва ли някой истински опозна създанието Мария Калас", казва Карло Мария Джулини.
Ще възкресим спомена за феноменалния успех, който имаха в Ла Скала с "Травиата" в средата на 50-те години. По същото време Бърнстейн дирижира "Медея" от Керубини, а Мишел Глоц повдига завесата: "Тъй като не виждаше ръката на диригента и познаваше партитурата изцяло в дълбочина, Калас пееше с гръб към него и публиката. Това създаваше мигновено усещане за драма и напрежение. Направо подлудяваше меломаните със специфичния си глас и излъчване на трагична актриса.
Наистина уникална комбинация! Затова може да се твърди, че има опера преди и след Калас", обобщава продуцентът Мишел Глоц, свидетел години наред на триумфалните успехи на великата певица на най-престижните световни сцени.
През 1955 година правят с Караян "Лучия ди Ламермур" в Берлин, а маестрото обичайно твърде сдържан в оценките си възкликва:
"Калас бе невероятна певица, актриса, музикант! Бе уверена в себе си, знаеше всичко наизуст. Никога не позволи да ѝ суфлират! Затова много ѝ се възхищавах. Дори с гръб към мен усещаше жеста, дъха ми. Да се прави музика с нея бе най-естественото нещо на този свят", твърди Херберт фон Караян. Негова е фразата, че където Калас стъпи, там трева не никне, т.е. никой не би дръзнал да изпее това, което тя е пяла!
В съботната вечер (2 декември от 20 часа) ще чуете откъси от "Тоска", "Севилският бръснар", "Сомнамбула", "Джоконда" и "Норма" – все незабравими преобразявания на Мария Калас, превърнали я в уникално явление в оперния театър на ХХ век.
Снимки: Wikipedia, ЕРА/БГНЕС, Erio Piccagliani/Teatro alla Scala
Вярваше в това знаменитият тенор до края на дните си. А също, че задачата на изпълнителя е да напипа нюансите в авторовия текст, които правят ролята само негова. Тамино от "Вълшебната флейта" бе една от тези роли. Казват, че има нещо ангелско в гласа на Петер Шрайер: затрогваща лирика, топлина, съвършен кристален оттенък… Какво да говорим за фантастично..
На 22 и 23 август Хисаря за първи път става домакин на джаз фестивал . Общината е поканила българския пианист, композитор и джазмен Мартин Денев да организира събитието, а той ще срещне публиката с едни от най-ярките имена на българската сцена – утвърдени артисти и млади таланти. Входът е свободен. Общината си поставя за цел да..
На 23-ти и 24-ти август ще се проведе третото издание на фестивала за съвременна музика “Мишовите звукови пейзажи“ в село Антон. Името му е посветено на покойния композитор и пианист Михаил Големинов, който пръв съзира потенциала на селото да се превърне в гостоприемно концертно пространство в непосредствена близост до природата. “Ориндж фактори”..
Мая Нешкова ще представи новите си песни от албума "Сърцето на любовта" пред публиката в Пловдив. Летният театър е сцената, на която тя и нейният съпруг Кирил Икономов, с когото работят в тандем, ще се срещнат с почитателите си. За новините на програма "Христо Ботев" Мая Нешкова каза, че я чакат още готови песни за запис и е вероятно скоро да има..
В ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" гостува Пенка Минчева – организатор и артистичен директор на Петия международен..
В рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с Тадия Цветкович , който е от град Лесковац , съседна Сърбия. Тадия завършва гимназия с медицински профил..
В Жеравна започва Международният фестивал на фолклорната носия . Събитието се провежда по традиция в първата събота и неделя след празника Голяма..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
