Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Маргарита и Майстора

Момчил Карамитев (вляво) и Емил Янев
Снимка: БНР

В епизод 522 "Трамвай по желание" приключва своята трилогия, посветена на 100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев, озаглавена "Векът на Апостол", представена от Момчил Карамитев.

В първите две части "Щастията на Чочо" и "Митарствата на Момчил" вниманието беше насочено към личността на великия актьор и към взаимоотношенията му със сина Момчил. Сега на сцената се появява голямата актриса Маргарита Дупаринова, съпруга на Апостол и майка на Момчил.

Артистичната семейна сага разказва и жестоки истории. Баща на Маргарита е известният земеделски лидер Спас Дупаринов. Завършил право с докторат в Брюксел, той списва в. "Земеделско знаме", след което е пълномощен министър в Чехословакия. След Деветоюнския преврат е арестуван близо до Свиленград, изтезаван и осъден на 3,5 години затвор. Не успява да ги излежи, защото е убит край село Вакарел на 10 ноември 1923 година.

Самата Маргарита е едно от знаковите лица на българския театър във втората половина на ХХ век. Създава запомнящи се роли в Народния театър "Иван Вазов“, на чиято сцена играе неизменно от 1946 до 1990 г.

Маргарита и Апостол се срещат в кая на 40-те години на ХХ век, когато в Народния театър текат репетиции на маса на "Фуенте Овехуна", Лопе де Вега, в постановка Стефан Сърчаджиев. Маргарита вижда в Апостол Давид на Микеланджело, облечен в пуловер от едра домашна плетка. Подарява му букетче кокичета и от там започва всичко между тях. А сватбата им е на самата сцена, по време на представление на "Ромео и Жулиета", където двамата играят влюбените веронци.

Разбира се, в тази фамилна сага не липсва и докосване до друга Маргарита, дъщерята на Маргарита и Апостол, която вече дълги години живее в Канада.

Снимка – Ани Маринова, БНР


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10