Деца, маскирани като лястовици, пеликан, саблеклюн, кокилобегач, летни бърнета, бракониери и полицаи се качват на сцената и представят пиесата "Да опазим Бургаските езера". Децата са от ОУ "Христо Ботев" и играят постановката в читалище "Пробуда 1927" кв. Долно Езерово.
Инициаторка на спектакъла е Красимира Гавраилова, зад идеята застава и ръководството на училището. Автор на пиесата е преводачът, сценарист, режисьор и доброволец Александър Маринов Санчо и е предоставена за свободно поставяне от ученици от бургаските училища, които се намират близо до езерото и обитателите му. Декорите и костюмите осигурява Българска фондация "Биоразнообразие", нещо повече – предоставя ги на всяко училище в Бургас и региона, което реши да постави пиесата.
"Участието в пиеса е чудесен начин децата да бъдат въвлечени в една по-различна форма на образование и свързване с природата и нейното опазване. У нас това още не е разпространена форма на образование, а е чудесен начин да въвлечеш децата, да ги запалиш. Читалището ги прие и вероятно част от тях за първи път влизат там, а за нас беше страхотно да видим как те горят в тази идея.
Пиесата е страхотна – от една страна има положителни герои – различните видове птици, има и отрицателни герои – бракониерите, тези, които изхвърлят отпадъци; има полицаи, има природозащитници – вероятно най-желаните роли", разказва Радостина Ценова от фондация "Биоразнообразие". Тя споделя, че пиесата на Александър Маринов е била подготвяна за сцена точно преди пандемията, а после благодарение на учениците от ОУ "Христо Ботев" вижда бял свят. И може да бъде играна от нови поколения и випуски деца, които се въплъщават в различните обитатели на езерото, опознават го, научават за опасностите, които го заплашват и за начините то да бъде опазено.
Чуйте разговора, в който Радостина Ценова разказва и за други инициативи, свързани с деца и образование, както и за специалния календар, посветен на живите пясъци, като идеята е продажбите му да подпомогнат опазването и съхранението на дюните, за да не ги гледаме само на красиви снимки.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
