Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мустафа Кемал – съкрушителят на халифата

Мустафа Кемал (в средата), Анкара, 1920 г.
Снимка: Wikimedia

През 2024 г се навършват 100 години от отмяната на халифата в земите на Османската империя. Това извършва Мустафа Кемал Ататюрк. Какво са последиците от този акт за империята, но особено – за България? А кой е по произход Ататюрк – дали напредничав турчин и "баща на всички турци", дали албанец, помак, дали "дьонме" – отстъпник от еврейски или друг произход? Важно ли е това, и какво е отношението на България и значението на реформите на Мустафа Кемал за нашата страна?

Говорим за всичко това с историците професор Людмил Спасов от Пловдивския университет, автор на книга за Мустафа Кемал и младотурците, с Воин Божинов от БАН, и с арабиста от СУ "Св. Климент Офридски" Азис Таш.

Професор Спасов се спира на международната ситуация и как Ататюрк понякога е полезен за българските интереси, а понякога – тъкмо обратното. Споменава за факта, че е единственият държавник от Балканите, номиниран за Нобелова награда за мир.

Воин Божинов разсъждава за това що е халифат и защо има епохи, в които тази форма на управление възхожда, и времена, в които се оказва пречка за общественото развитие. Азис Таш се спира върху въпроса за произхода и харизмата на Мустафа Кемал, като фактори за неговото израстване и кариера.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
остров Оушън кей

Шест карибски държави – на един дъх

Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание „Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..

публикувано на 19.05.24 в 15:05
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50
„Обсадата на Севастопол“, картина на Франц Рубо

Кримската война: причини, събития, последици

На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..

публикувано на 16.05.24 в 15:50

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35