Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мустафа Кемал – съкрушителят на халифата

Мустафа Кемал (в средата), Анкара, 1920 г.
Снимка: Wikimedia

През 2024 г се навършват 100 години от отмяната на халифата в земите на Османската империя. Това извършва Мустафа Кемал Ататюрк. Какво са последиците от този акт за империята, но особено – за България? А кой е по произход Ататюрк – дали напредничав турчин и "баща на всички турци", дали албанец, помак, дали "дьонме" – отстъпник от еврейски или друг произход? Важно ли е това, и какво е отношението на България и значението на реформите на Мустафа Кемал за нашата страна?

Говорим за всичко това с историците професор Людмил Спасов от Пловдивския университет, автор на книга за Мустафа Кемал и младотурците, с Воин Божинов от БАН, и с арабиста от СУ "Св. Климент Офридски" Азис Таш.

Професор Спасов се спира на международната ситуация и как Ататюрк понякога е полезен за българските интереси, а понякога – тъкмо обратното. Споменава за факта, че е единственият държавник от Балканите, номиниран за Нобелова награда за мир.

Воин Божинов разсъждава за това що е халифат и защо има епохи, в които тази форма на управление възхожда, и времена, в които се оказва пречка за общественото развитие. Азис Таш се спира върху въпроса за произхода и харизмата на Мустафа Кемал, като фактори за неговото израстване и кариера.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25