На 21 януари се навършват 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса "българската Тебалди" – Катя Попова.
Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Куба, Полша, Румъния, Русия, Унгария, Финландия, Чехословакия, Югославия, Япония. С отличие завършва Държавната музикална академия. 
Дебютира през 1947 г. на сцената на Софийската народна опера като танцьорката Есмералда от "Продадена невеста" на Б. Сметана; следват Ксения от "Борис Годунов” на М. Мусоргски, Анна от "Веселите уиндзорки" на А. Николай, Микаела от "Кармен" на Ж. Бизе; Маргарита от "Фауст" на Ш. Гуно – изпълнение останало като върхово постижение в историята на българския оперен театър. Триумфалният ѝ път по световните подиуми започва от 1956 г. след специализацията ѝ в Болшой театър в Москва.
Оперната дива има изразена обществена позиция и допринася с действията си много за фестивала "Софийски музикални седмици", за Съюза на музикалните и танцови дейци, тя е сред основателите и първите участници през 1966г. в Международния музикален фестивал в родния ѝ град Плевен, наречен по-късно на нейно име "Лауреатски дни Катя Попова".
Носителка е на редица награди, почетни звания и отличия, сред които първа награда от ІV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), втора награда от Международен музикален фестивал "Пражка пролет" (1954). Наградена е с ордените "Кирил и Методий" първа степен и "Народна Република България" трета степен.
Бурната ѝ кариера внезапно прекъсва поради рано отнетия ѝ живот при самолетна катастрофа края Братислава на 24 ноември 1966 г. Но споменът за Катя Попова остава в безценните ѝ записи. В предаването на 20 януари от 20 часа ви предлагаме пълен запис то 1964 г. на операта "Ивайло" от Марин Големинов.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
